I Винаги се вслушвам в мнението на жена ми
I Как си се справил като родител, разбираш точно преди да умреш

Всеки ден Румен ни очарова с усмивка от малкия екран, като ни предлага “Сделка или не...”. Той съпреживява всичко заедно с участника - и загуба, и успех. Той е любимец на голяма част от българските зрители благодарение на позитивното си настроение, непринуденст и непрестанни провокации към чувството за смелост и хъс. С него няма просто как да ти стане скучно!

Трудна ли е професията на телевизионния водещия?
Много хора ще кажат, че  това е много трудна професия, но за мен е забавна. И наистина е забавна. Някои предавания вървят по-леко, други – по-тежко. Но всичко общо взето зависи от участника. Трудното идва от това дали ще спечели или няма да спечели. Това е най-големият ми проблем, защото хората са дошли да печелят и очакват да вземат една средна сума от 10 000 лева и когато е по-малка наистина са разочаровани. Въпреки че казват хубави думи, аз знам, че боли.

Какво качество трябва да притежава човек, за да работи в телевизията?
За мен най-необходимото качество е човек да има сърце, да вярва в нещата, да му се иска да стават хубави, да се забавлява от това, което прави, да не е, както аз обичам да го наричам "счетоводител“ (без обида за счетоводителите). В България незнам да има такива водещи. Човек, за да работи в телевизия, трябва страстта да му бъде телевизията. Донякъде телевизията е уреден хаос и ако човек умее да се оправя във всяка ситуация, ще може да се оправи в телевизията. За всяко нещо се изискват отделни познания, но като цяло всички, които работят в телевизията, трябва да имат много голямо желание затова. В повечето случаи има хора, които могат да се развият много добре, но някой път прагматичността им изяжда главата и това се оказва голяма пречка. Условията са по-трудни. За да можеш да работиш трябва да си много всеотдаен в това, което правиш.

Има ли нещо, което ти отнема телевизията, и правиш ли компромис заради работата?
Компромиси всеки път съм правил, независимо дали работя в телевизията или не. Компромиси винаги се налага да правиш. Винаги нещо страда, заради нещо друго. Мамка му не съм роден със златна лъжичка и нямам поне един милион лева в банка, за да кажа ОК, ще живея спокойно. Опитвам се да отделям повече време на децата и на Ина, но не винаги успявам. През последните няколко месеца се опитвам да си налагам да не работя в извънработно време и да се прибера вкъщи, но винаги възникват някакви чрезвичайни неща, които искат мигновено решение. И когато е свързано с обещания, които сме дали, е хубаво да ги спазваме.

Какво е усещането и тръпката от раздаването на пари, от споделянето радостта на хората?
Тръпката е невероятна. Виждаш как един човек осъзнава, че живота му се променя, и то в добра посока - може да реализира някои свои мечти, желания. Винаги това ни е тласкало напред, това е стимулът за живота. За мен е много важно хората наистина да имат цели, които да гонят и да постигат. Малцина са хората, които имат предприемчивия мозък. Борбата за хляба наш насъщния е много голяма. Имах един приятел, който беше казал: "Ти намери начин какво да ядеш и да пиеш и в близките три години, да имаш покрив над главата си и за тия три години все ще намериш как да изкарваш пари". Аз навремето съм си мислел дали не е по-добре да получаваме пенсия до 30 години, а от 30 години, докато умрем да работим като волове. Което е смешно, но пък от друга страна наистина има смисъл, защото тогава ти получаваш парите си, имаш покрив над главата си и в същото време имаш възможност за по-голяма реализация, почваш да мислиш по-трезво.

С чие мнение и критика винаги се съобразяваш в личен и професионален план? 
Най-големият ми съдник, или критик е Ина, жена ми. Тя наистина иска да бъда перфектен. Винаги се вслушвам в нейния съвет. Хората сме доста трудни същества като цяло и ако не ти е достатъчно близък човека, критиката я приемаш като обида. Аз се опитвам да си повтарям всеки ден, че съм най-обикновен човек. Аз се приемам като най-обикновен човек, но околните явно вече не ме приемат така. Общо взето Ина ме сваля на земята, главният редактор Витомир Съраиванов ме държи... много е ясно, че звездите са много далече от нас и докато сутрин ставаме и отиваме в тоалетната всички сме еднакви. Изобщо в критиката на всеки един се вслушвам. Много е важно да определиш кое е критика и кое е изразяване на мнение. Защото някой път критикуването на предаването като цяло е по-скоро изразяване на мнение, отколкото конструктивна критика, т.е да се определи защо не е, както трябва. А иначе просто да кажеш това не ми харесва... по цвят и вкус товариш нет. В това отношение зрителят е много силен фактор. Не трябва да се вманиачаваме, защото тогава се получават най-големите гафове.



На кое отделяш повече време: на работата или на семейството?
Опитвам се да отделям повече време на семейството, но уви... така е направено, че трябва да се яде нещо. Човек и на работа отделя време за семейството.

Кой е най-важният човек за теб?
Най-важният човек за мен е Ина. Аз я обичам.

Как се справяш като родител?
За пръв път ми е да съм родител. Въпреки че са две деца, двете момчета си искат своето. Според мен как си се справял като родител разбираш точно преди да умреш, ако животът ти продължи естествения си път. Ако кажа, че сега се справям отлично, а после се окаже, че не е така. Смятам, че се боря максимално да им дам материалната база, която наистина е важна. От друга страна се опитвам да ги направя хора, което е най-важното. Искам да ги науча да могат да оценят кое е добро и кое лошо, да различават фалша и измамата от искреността, да са горди, че са българи. Дали ще успея... Бога ми, незнам. Опитвам се. Искам да им дам добро образование.

Как изглежда личният ти живот?
Личният ми живот изглежда прекрасно. Като всяко едно семейство си имаме търкания, заяждания - съвсем нормално. Щом сме заедно, значи все още се обичаме. Аз никога не съм приемал Ина като моя жена, винаги съм я приемал за част от мене. Въпреки всичко тя е свободна да си тръгне по всяко едно време. Когато сметне, че нещата не са такива, каквито тя иска. По същия начин аз съм абсолютно свободен да си тръгна, когато поискам. Думата развод на мен ми звучи смешно. Ние сме заедно, само поради една единствена причина – и двете страни искаме да сме заедно.

Кое те мотивира и вдъхновява?
Много ме мотивират и вдъхновяват парите. Парите не са ми самоцел. Да имам 100 милиона ми е голяма мечта. Заради това, че можеш да направиш нещо, от което да изкараш пари и то да стане хубаво - адски много ме вдъхновява и амбицира да работя. Колкото и да звучи пошло, парите са ми много голям стимул.

Най-важното духовно прозрение за теб?
За мен китайските мъдрости са много велики и смятам, че са прекалено наситени в днешния ми живот, въпреки че западното общество твърдо ги отрича. Като например за добродетел в Китай се смята лицемерието, а обществото го отрича. Духовното прозрение съм го намерил в това, че трябва да сме положително настроени, да имаме повече приятни мисли, повече положителни неща, да се събуждаме с музика, да не се сърдим, да не гледаме в канчето на другия. Ако може да сме по-добри, да си помагаме, ако човек е с добрината в сърцето и мисли за добри неща няма какво да му се случи лошо. Моето прозрение е, че хората трябва да са положително настроени, да се усмихват, да се целуват повече, да се прегръщат повече, да могат да изживяват по-пълноценно живота си, защото с лоши мисли ти почваш да правиш лоши неща.

Пожелай нещо на нашите читатели?
Намери какво ти е приятно да правиш, след което намери начин как да печелиш от него. 


Публикувано във "Вестник за дома" в брой 51- 21- 27.12.2006, Година XV