l Разчитам преди всичко на собствените си сили
l Предпочитам да ми показват къде греша, отколкото да ме хвалят

Журналистът Петър Бърнев се опитва да гледа на проблемите с чувство за хумор. Когато е възможно, не им обръща внимание. Разбира се, има случаи, когато попада в сериозни стресови ситуации. Тогава мисли за най-близките си и знае, че винаги може да разчита на тях да го подкрепят. Той e щастливо неженен с едно дете, обича туризма и пътуванията, хубавата музика и футбола. Свири на китара. Пороци няма. Много често се разтоварва от напрегнатия делник с приятни мисли и мечти. След като завършва Руска гимназия, Масмедии в УНСС и Журналистика в СУ, избира телевизията, защото работата там му се вижда по-интересна и динамична, с повече творчески изяви. Разбира се, ако му се отвори възможност би работил и в печатно издание. Стажува в Нова ТВ, след това е репортер и водещ във ВЕК ТВ, а след това е репортер – водещ в ТВ 7 дни в "Тази вечер". Хващаме го точно след една пресконференция в БТА.

Според теб какво е характерно за съвременната българска журналистика?
На някои може и да не им хареса, но за мен съвременна българска журналистика няма. Днес има огромно количество електронни и печатни медии с различни собственици и интереси, в които работят също толкова много репортери и репортерки (последните са повече). Та тези репортери, като рояк пчелички, накацват вкупом дадено събитие - пресконференция, митинг или презентация и забиват хободчетата си - разбирайте микрофони, диктофони, мобилни телефони и др, също така вкупом, в някой субект или обект, след което отнасят материала си, всеки в своя кошер (медиа). В резултат на това, всички медии, почти едновременно започват да разпространяват един и същи материал. Ако трябва пак да се изразя с метафора, независимо от кой кошер са пчелите, не могат да произведат боров, шипков, билков или липов мед, при положение, че са събирали прашец от Акация. Искам да бъда разбран правилно. Според мен липсва творческият елемент в работата на журналиста. Разбира се, има някои изключения, но те са твърде малко за броя на медиите у нас.

Как се отнасяш към критиката?
Аз възприемам критиката по два начина: градивна и злобна. Първата винаги е от полза и в нея всеки човек трябва да се вслушва. Тя се отправя с положителни намерения и цели да те провокира да се усъвършенстваш и развиваш. Докато злобарщината е форма на завистта. Тя е насочена към теб с намерението да те нагруби, ядоса и провали. Този вид критика се практикува предимно от страхливци, накадърници и неудачници. Злобата има и един друг подвид, това е лицемерието. В това отношение съм си изградил система на възприемане на критиката. Предпочитам да ми казват и показват къде бъркам и къде мога още, отколкото да ме хвалят. Тези, които те ласкаят, ти спират развитието. Започваш да си мислиш, че си перфектен и оставаш на нивото, на което си. Все пак човек трябва да се развива, докато е жив.

Какво не би направил в името на успеха?
Никога не бих направил нещо, което ще ме накара да се чувствам ужасно след това. Успехът е много общо понятие. За едни успеха е да са на върха в кариерата, за други да създадат семействи, за трети да са здрави и т.н. За да постигна, каквото и да било, преди всичко разчитам на собствените си сили. Просто очаквам от останалите да не ми пречат. Стремя се и аз да не преча на успеха на другите.

Как започва типичният ти ден?
От известно време насам денят ми започва винаги хубаво. Щастлив съм, че когато се събудя сутрин, най-скъпите ми хора са около мен. Това ме зарежда. Опитвам се да балансирам времето между семейството и работата. Много хора ще кажат, че това е голям проблем при тях. Всяка свободна минута, се стремя да прекарам със семейството си. Доста често едногодишната ми дъщеря, не иска да ме пусне на работа сутрин.

Как се справяш като родител?
Надявам се добре да се справям. Понякога усещам, че прекалено много разглезвам дъщеря си, като и позволявам да прави някои пакости и бели. Майка й ми се сърди за това, но какво да се прави, голяма хитруша е и страшно много я обичам.

Искаш ли детето ти да върви по твоя път?
Когато и правихме прощъпалник, дъщеря ми се хвана за видеокасета. Това го изтълкувахме като знак за продължаване на професията на татко. Няма да я ограничаваме или да и налагаме, каква да стане. Нека като порасне, сама да избере къде ще се реализира. Много ми се иска да бъде разумна, търпелива и спокойна, да може да приема житейските проблеми хладникръвно и достойно.

Кои са думите, с които би описал българския мъж днес?
Според мен не само българските, а и мъжете в световен мащаб стават все по-уязвими. Нямам нищо против различния избор на по-женствените мъже, но той се налага умишлено в развития свят. В Щатите и Канада, още в детската градина, децата се възпитават, че няма нищо лошо да са с различна сексуална ориентация. Щем, не щем, скоро тази вълна ще ни залее и нас. Силно се надявам да греша, но тенденцията е такава. Ако трябва да опиша с една дума българския мъж днес, тя е "застрашен"!

За какво мечтаеш извън работата?
Обичам туризма, но не съм планинар. Обичам да пътувам, да посещавам различни места и да срещам различни култури. Обичам също да гледам документални и научнопопулярни филми – пътеписи и хубавите екшъни. Зеленината и природата също ме зареждат. Когато мога се разтоварвам и със спорт. Много обичам и да си поспивам.

За финал, какво би казал на нашите читатели?
Мили хора, ня вярвайте безрезервно на медиите. Не можете да си представите на какви манипулации сме способни. Имайте винаги едно на ум, когато гледате телевизия, слушате радио или четете пресата. Иначе пожелавам на всички читатели на "Вестник за дома" преди всичко здраве. Продължавайте да четете изданието, тук винаги ще намерите нещо интересно (като това интервю, например).


Публикувано във "Вестник за дома" - Брой 9, 1-7 март 2007, Година XVI