I С годините разбраx, че разумът надделява над чувствата
l Често се усмихвам, за да улесня общуването си с хората

Преди 10 години Гергана попада в една от първите кабелни телевизии - "Демо", където се явява на кастинг за режисьор на пулт. Предлагат й обаче да застане пред камера и оттогава "в кръвта й влиза заразата, наречена телевизия". След това продължава в ТВ "7 дни", където прави обедния блок с помощта на Величко Скорчев. После решава да замени телевизията с радио и започва работа в "Атлантик”. Връща се на бойното поле след майчинство като водеща на "Бързи пари" по БТВ, после е водеща на играта "Куизо", която е интегрирана в предаванията "Цветно" и "Жените" по БНТ. Завършила е "Психология" и "Очна оптика", но няма нито един ден стаж. Преди 5 години прави най-важната крачка в живота си – дава не само ръката си, но и сърцето си на съпруга й Младен, с когото се запознава в един чат. Той е строителен инженер и отговаря за стабилните основи на семейството им. Синът им скоро ще стане на 4 години. 

Трудно ли е да си водещ на ТВ игра?
Не бих казала, че е трудно, но има своята специфика. От страни, със сигурност, изглежда много лесно, но ако някой иска да пробва може да застане пред огледалото и да се опита да говори гладко и убедително, без да спира, в продължение на поне 15 мин. И да знае, че зад огледалото са хилядите зрители. Тогава ще има що годе ясна представа какво е да водиш игра. Най-важното е, че разчиташ само на себе си, на общата си култура и на богатия си речник, защото срещу теб няма събеседник, няма злободневна тема, която да коментираш.

Има ли нещо, което ти отнема телевизята?
До голяма степен ми отнема спокойствието, защото чрез телевизията излизаш от анонимност. Напоследък имам с все по-малко време за сина ми, което ме измъчва, но днес жените са принудени да правят този компромис. За мен работният ден започва малко след 6 и свършва в 18 часа.

Какво е усещането и тръпката от раздаването на пари?
За мен тръпката е в това да си свърша добре работата, което означава в минутите на играта да съм концентрирана и усмихната, за да постигнем с хората, които гледат и участват възможно най-добрите резултати. За тези, които печелят всичко се случва много бързо и често не могат да реагират на момента. Но всеки се стреми към едни или други победи в живота и когато се почувства победител е доволен. Аз се радвам, че съм „виновникът” провокирал в тях желанието да спечелят.

Какво място заема любовта в твоя живот?
Любовта има много проявления и винаги присъства в живота ми. Но е сигурно, че с годините разумът започна да надделява над чувствата ми. Един мъж може да заслужи сърцето ми с отговорно отношение към живота, самоирония и непридвидими за мен реакции. Всяка жена иска да е обожавана и аз не правя изключение. Съпругът ми ме спечели с букет от маргаритки с картичка, в която ме наричаше „Вълшебница”. Как да не му кажа ДА?

С чие мнение и критика винаги се съобразяваш в личен и професионален план? Съобразявам се с почти всяко мнение, което често не ми прави добра услуга. Иска ми се да съм малко по-уверена в себе си. Най-много разчитам на оценката на хора, които са авторитети за мен.

Как един мъж може да заслужи твоето сърце?
С отговорно отношение към живота, самоирония и непридвидими за мен реакции. Всяка жена иска да е обожавана и незаменима и аз не правя изключение. Съпругът ми ме спечели с букет от маргаритки, който ме чакаше в работата и картичка, в която ме наричаше „Вълшебница”. Как да не му кажа ДА?

Как поддържаш фигурата си? Спортуваш ли? Спазваш ли някаква диета?Фигурата ми малко се отдалечава от стандартите за манекенка, но аз съм и благодарна, че въпреки моето неглижирано отношение към нея, тя не ми отмъщава

Коя е най-голямата лъжа за теб?
С годините разбрах, че нищо не е толкова страшно колкото изглежда, а всичко е въпрос на интерпретация. За мен голямата лъжа е тази, която вдъхва неоправдана вяра на някого, дава му криле, а после истината му ги отнема.

Кое е най-характерното за теб като личност и като жена?
Трудно ми е характеризирам себе си, защото това би могло до ме постави в неловка ситуация пред хората, които ме познават добре. Но все пак мисля, че имам силно развито чувство за справедливост, че съм толерантна и отговорна и че когато обичам нещо или някого му се отдавам изцяло. Що се отнася до това, каква съм като жена ще си призная, че обичам романтиката, но не ми се отдава да я създавам, а напоследък развивам все повече мъжки качества у себе си, което ми помага да оцелявам.

На какво се усмихваш?
За мен усмивката е най-лесния начин за манипулация. За това в ежедневието си често прибягвам до нея и до чувството си за хумор, за да улесня общуването си с хората. А спонтанните ми усмивки ги предизвикват най-често синът ми и съпругът ми. Единият, когато философства като 14-годишен, а всъщност е на 4-ри, а другият когато впуска в действие най-силното си оръжие – способността да ме разсмее дори, когато ми се плаче.

Най-важното духовно прозрение?
Паскал го е казал преди мен: „Сърцето има доводи, които разумът не познава.” За жалост в 21 век все повече се водим от разума си, което не означава, че правим по-малко грешки, напротив.

За финал, какво би казала на читателите?
Да живеят така, че да са щастливи и пълноценни. Да не натискат спирачката заради това, какво ще си кажат хората. За робуване на общественото мнение медал не дават. Животът си минава и най-важното е, когато се обърнеш назад да не съжаляваш, че си могъл да направиш толкова много неща, а не ти е достигнала мъничко смелост.


Публикувано във "Вестник за дома" - брой 11, 15-21 март 2007, Година XVI