l Една от големите ми слабости е ревността
l Критиката трябва да те държи 48 часа, а похвалата - не повече от 24

Преди да стане тв водеща Светла Петрова започва кариерата си в БНР. В радиото отдавна вече не се изявява, но не престава да го обича. Всъщност, то е първата й професионална любов. Такъв е и профилът й в Журналистическия факултет на Софийския университет. 
И тъкмо заради великолепния “Хоризонт” от 90-те години на миналия век Светла Петрова дълго не позволява на телевизията да я открадне от радиото. Едва след като се появяват частните радиостанции и се разпада славният стар екип на програмата, водещата на “Сeизмограф” се дава на телевизията. “Между другото, и досега на улицата често се случва да ме разпознаят най-напред по гласа, а после по лицето, тъй като слава Богу житейският ми образ е по-различен от екранния”, споделя Светла Петрова. Тази година журналистката ще празнува сребърна сватба със съпруга си Станимир Илчев. 

Трудностите в професията на журналиста?
Признавам, че въпросът сериозно ме затрудни, защото истински обичам професията си и никога не съм възприемала като бреме дори и най-напрегнатите, и най-кризисните моменти, в които съм се озовавала като журналист. Смятала съм ги за неотделима част от нея и през ум не ми е минавало да ги формулирам, изследвам и класифицирам. Ако трябва да го направя, обаче, сигурно най-напред бих се сетила за трудността да оцелееш като почтен и отговорен човек в това толкова въздействащо и атрактивно занимание; да не се поддадеш на натиска или изкушението да се манипулира аудиторията заради някакви частни причини и интереси; да останеш докрай говорител на тези, които вярват, че журналистиката може да помогне там, където другите обществени механизми са се провалили. Но, предполагам, че масовата публика се интересува повече от техническите и технологичните трудности, от задкулисието на нашата професия, така да се каже. Като, например, усилието да докараш еди-коя си знаменитост в студиото или да изводиш прав едночасово живо предаване. Действително, малцина могат да си представят какво титанично усилие е това в определени случаи. Но по-добре да не могат - иначе част от медийната магия безвъзвратно ще отлети.

Оценката на журналистическата професия е понякога доста субективна. Как се отнасяте към критиката?
Всяка оценка е субективна и не това е най-страшното. По-неприятното е, че с редки изключения /доц.Георги Лозанов е такова изключение/ в България няма автентична медиа-критика, списвана от хора с дълбоки професионални познания, доказана безпристрастност и равна отдалеченост от всички рецензирани обекти. Най-често за медийна критика се представят претенциозни,п онякога откровено поръчкови четива на бивши или дори действащи журналисти, които не се свенят да “анализират” и пряката си конкуренция в ефира. Е, на такава критика няма как да се вярва, дори чат-пат тя да съдържа в себе си верни съждения. Затова оставам доста резервирана, доста скептична към подобни критически писания, пък и смятам за много мъдър съвета на някогашните ми шефове в “Хоризонт”, които казваха, че критиката трябва да те държи 48 часа, а похвалата - не повече от 24.

Как успявате да провокирате обществения дебат в предаването "Пирамида"?
Той е заложен в самата философия, в самия регламент, ако щете, на предаването. Със своето ударно и оразмерено говорене то видимо наподобява предизборен диспут. Друг е въпросът, че не всички умеят да се възползват от неоспоримите предимства на такъв тип дискусия. На едни не ми достигат темперамент и реактивност,други по-бавно улавят правилата. Така или иначе, първата година на “Пирамида” според мене е времето за усвояване на този уникален формат /хибрид между публицистика и забавление/, на този толкова симпатичен телевизионен експеримент. Факт е, че предаването бързо и много се хареса на зрителите и се превръща в същинска мания за мнозина; че прави страшно високи рейтинги, при все че на практика тръгна и продължава без всякакъв ПР; че в неговия контекст много от така нар.публични личности се изявиха по изненадващ, непознат начин, а най-освободените и енергични сред тях спечелиха и сериозни бонуси за имиджа си. Факт е, също така че в “Пирамида” се дискутират най-конфликтните, най-болезнените теми от седмицата и тези диспути вече осезаемо влияят за формирането на общественото мнение по един или друг въпрос.

Кое издание на "Пирамида“ беше най-успешно за вас? 
Не мисля, че има неуспешно издание на “Пирамида”- доказателство са десетките хиляди обаждания, които получаваме всеки път. Доколкото ни гостуват все известни и стойностни личности, всички броеве на предаването имат своя специфична красота. Естествено, по-атрактивни за зрителите са дискусиите с висока температура на диалога; с повече разменени реплики и пиперливи подмятания; с по-голяма острота и категоричност на позициите, както и с обрати в подреждането на участниците. В този смисъл ще се запомнят предаванията с Антония Първанова, Теодора Захариева и д-р Константин Тренчев; с проф.Божидар Димитров, проф.Огнян Герджиков и Камен Донев; с Мария Капон, Деси Тенекеджиева и Александър Томов; с Божана Димитрова, Красимир Каракачанов и Лютви Местан; с Маша Илиева, Красимир Премянов и Явор Дачков. Но не се съмнявайте, че изненадите и сензациите дори в “Пирамида” тепърва предстоят.

До колко е важен за кариерата на една жена мъжът до нея?
Известно е, че зад всеки успял мъж стои по една умна жена. В обърнатия си вариант, обаче, това правило невинаги е вярно. Много често успялата жена е непоправимо самотна, защото особено по нашите ширини не е твърде разпространена мъжката порода, понасяща и подкрепяща женския успех. Така че, за да направи една жена кариера или трябва да разпъди всички мъже наоколо си, или да я споходи късмета да има до себе си мъж, достатъчно интелигентен и без дежурните за пола му комплекси, та ако не помага, поне да не пречи на кариерата й.

Тайната на успешния брак?
Вероятно за всяко щастливо семейство тя е различна, но не мога да си представя успешен брак без любов, взаимно доверие, общност на ценностите и предпочитанията, зрелост на чувствата и отношенията, хармония на характерите. При това обикновено е необходим целият комплект от условия,тъй като познавам двойки,които се обичат, но не могат да живеят заедно заради инфантилизъм или пълен характеров дисбаланс, например. Специално в нашето семейство много голяма ценност и фактор за дълголетието му /тази година, живот и здраве, ще празнуваме сребърна сватба/ е свободата на другия - правото му да разполага със свои неприкосновени територии на любими занимания и интереси.

Ревнуват ли ви вкъщи от телевизията?
Не бих казала. По-скоро обратното - драго им е заради телевизионната ми изява. Освен това, винаги съм била така отдадена на работата ми, че да ме ревнуват от нея е във висша степен обречено занимание - би било равносилно на денонощни терзания. Пък и ревнивката в къщи съм аз. Признавам, че това е една от големите ми и трудно преодолими слабости.

Добър родител ли сте? На какво научихте децата си?
При моята професия и натовареност нямаше да се справя, ако не беше майка ми. Може да се каже, че тя отгледа децата ми. Помагаше ми всеотдайно до последния си ден. Загубих я в края на януари и смятам това за най-тежкото събитие в живота ми досега. Много сили ще ми трябват, за да го превъзмогна. Във всеки случай заедно с нея си отиде и нещо от мен. Напоследък имах една-две забележки от зрители, че се прегърбвам по време на предаването. Как да им обясня, че мъката натиска раменете ми надолу. Много се надявам, че съм научила двете ми момчета да бъдат добри и отговорни хора, да имат нормална и стабилна градация на ценностите. При големия успехът ми е 100 %, малкият също ускорено напредва по тази пътечка след батко си.

Какво си казвате вечер след спорен ден? А след неуспешен?
В първия случай -“Благодаря ти, Господи, че ме дари с този великолепен ден!”; във втория - “Благодаря ти, Господи, че ми прати този ден на изпитания!”.

Как се разтоварвате от стреса?
Обикновено безпаметно загледана в някоя романтична комедия или на стадиона, на мачовете на любимия ми ЦСКА. Но истината е, че в последните години животът стана толкова истеричав, че стресовите състояния преливат едно в друго и почти без пауза пребивавам в тях.

Поддържате ли домашния уют?
Много се старая. Всъщност, домът ми е най-сигурното мое убежище от стреса. Вече поостаря, но в годините след 2000 г. вложих толкова енергия и емоции в подреждането му /чакахме 15 години да го построят/, та мисля, че съм вградила част от себе си в него. И сега ако ми предложат луксозна, голяма и богато обзаведена къща в Драгалевци, например, не бих го сменила с нея. Харесвам и обичам дома си. Смятам, че в него има уют, хармония и топлина и затова винаги с радост, а понякога и с неудържим копнеж се прибирам в къщи. 

Какво мислите за така наречените домакини?
Нищо по-различно от това за жените с кариера. Така се е подредил животът им, а може би и най-вероятно те сами са направили такъв избор. Въпреки че не минавам за жена – домакиня, близките и познатите ми знаят с какво вдъхновение поддържам дома си, какви вкусни манджи мога да сготвя и как мога с дни да не изляза от къщи. Проблемът е, че не ми стига време да го правя. Не крия, че готвенето не е от любимите ми домашни занимания. Изглежда много безсмислено три часа да се потиш над печката, а след това мъжете да седнат и за трийсет минути да опустошат всичко. Може би ще стане по-нататък, като остарея още малко.

За финал, какво бихте казали на нашите читатели?
Преди всичко им пожелавам да са здрави и въпреки бъркотиите в живота ни, да не губят вкуса си към него.

Публикувано във "Вестник за дома" - Брой 18, 2-8 май 2007, Година XVI