I Ако нямаш подкрепа от човека до теб, се чувстваш самотен

I Идеалният мъж трябва да е честен

I Опитвам се да се поуча от грешките и успехите си

Преди да стане автор и тв водеща професионалният старт на Ирина Алексиева започва в радиото. "Дарик направи от мен журналист, то е като първата любов, никога не я забравяш. Но Би Ти Ви беше моя мечта, и аз се радвам, че тя се реализира", споделя Алексиева. Нейният интерес към глобалните икономически проблеми отстрани изглежда малко странен, тъй като не е наследила професиите на родителите - майка й е учен, занимава се с токсикология, баща й е минен инженер, а по-малкият й брат следва право. Зад симпатичната брюнетка стои диплома от УНСС и второ висше Бизнес администрация в Американския университет в Благоевград. "Телевизията е много обсебваща, така че време за други неща не ми остава, когато съм свободна търся нови възможности и идеи за филми", казва Алексиева.

Трудностите в професията на журналиста?
Трудностите са много, тъй като ежедневно се работи с хора. Това е едно невероятно предизвикателство. Динамиката е огромна и често пъти се налага да скачаш от тема в тема, от един човек на друг. Това изисква доста голяма концентрация и много енергия. Освен това до голяма степен е и въпрос на време. Така че не е лесно, но за човек като мен, който обича предизвикателствата е точната професия.

Приемате ли критиката?
Няма нищо по-полезно от това. В крайна сметка ако не можеш да се погледнеш отстрани, да видиш нещата, които трябва да промениш, никога няма да вървиш напред. Успехът никога няма да те стигне. Затова според мен критиката е нещо изключително важно и необходимо. Въпросът е обаче, когато те критикуват да не го правят с лоша умисъл, за да ти навредят.

Преди да станете тв водеща, професионалният ви старт започва в Дарик. Къде се чувствате по-добре?
Не бих искала да сравнявам. И на двете места се чувствах и се чувствам добре. Всяко едно от тях си има своя чар, своята специфика и разбира се недостатъци и плюсове. Дарик направи от мен журналист и радиото е като първата любов, никога не я забравяш. Но Би Ти Ви беше моя мечта, и аз се радвам че тя се реализира.

Кое издание на „Бизнесът“ беше най-успешно за вас? С какво ще го запомните?
Не мога да кажа, никога не съм преценявала предаванията си като успех или неуспех. По-скоро това е въпрос на усещане, на химия, когато излизайки от ефир знаеш, че това предаване се е получило и ще се хареса. И тъй като почти винаги имам точно това усещане няма да сведа нещата до едно предаване. Обичам всяко едно от предаванията, които съм направила, защото във всяко едно съм вложила нещо от себе си. Няма нищо по-важно от това, когато вършиш една работа, да я правиш с любов.

Как определяте себе си като личност и като жена?
Трудно е човек да се определи сам. Но аз съм здраво стъпила на земята. Нищо че понякога смятам, че земята е много твърда.

До колко е важен за кариерата на една жена мъжът до нея?
Изключително важен. Ако нямаш подкрепа от човека до теб, това в крайна сметка обезмисля всичките усилия. Отнема от стойността на постигнатото. И най-вече кара те да се чувстваш самотен.

Какво мислите за брака?
Бракът е прекрасно нещо, ако успееш да намериш човека, който да обичаш, да те прави щастлив, дори само с факта че съществува. Представата ми за брака е свързана с това да се чувстваш повече себе си с другия до теб, отколкото когато си сам. Да бъдеш свободен и тази свобода да е споделена.

Идеалният мъж за вас е...?
При всички положения, трябва да е честен човек, на който да имаш доверие, човек който има мащаб.

Какво си казвате вечер след спорен ден? А след неуспешен?
И в двата случай си казвам, че и утре е ден. Това, което обаче се опитвам да направя е да се поуча и от грешките и от успехите си. Уроците човек трябва да си научава всеки ден, както и да си пише домашното. Иначе му се пише наваксване.

Как се разтоварвате от стреса?
Среща с приятел, с човек който обичаш и разбира се с някоя хубава книга. Казвам това, защото почти не ми остава време да отида някъде сред природата. Ако има време точно това ще направя. Посоката ще е на планина.

Домът за вас е...?
Домът е моето спасение. Място където се скриваш и си самият ти. Място което обожавам.

Какво мислите за жените домакини?
Мисля, че никак не им е лесно. Поддържането на едно домакинство изисква невероятни умения и да го нарека мениджмънт. Аз имам приятелки, които отстрани погледнато само си седят в къщи, бъркат някакви манджи и отглеждат деца. Според мен това е една изключително важна и отговорна да я нарека професия, за която са необходими безспорни организаторски умения. Мисля, че всяка така наречена делова жена има какво да научи и от жена, която обикновено бива определяна като домакиня.

За финал, пожелайте нещо на нашите читатели?
Да вярват че могат да успеят. В това да бъдат щастливи.

Публикувано във Вестник за дома - брой 25 /21-27.06.2007/