I Искам да постигна съвършенство

I Радвам се, че родителите ми се гордеят с мен

I Доволна и щастлива съм от приза Мис ТВ Чар

Красивата водеща на новините по ТV 7 Виктория Петрова, която екипът на Клуб М единодушно провъзгласи за „ТВ Чар 2006“, тази седмица гостува на "Вестник за дома". Чаровницата споделя, че никога не си е мечатала да се нареди в историята на този приз до Радина Червенова, Вяра Анкова и Параскева Джукелова. "Та как е възможно човек като мен, без връзки, да получи такова отличие", коментира новинарката. "Тази награда ми даде не толкова самочувствие, колкото увереност, че чудеса се случват, че получаваш, когато се стараеш, че не всичко се купува, че не е нужно да успяваш, като правиш компромиси с морал и ценности, допълва Виктория. Амбициозната водеща е завършила няколко специалности в Софийския университет, а в момента следва право, тъй като се занимава и с политика - отразява дейността на парламента. За всичко постигнато дотук е благодарна на родителите си, които винаги са я подкрепяли.

Какви качества трябва да има водещият на новини?
Ако съдя по себе си - амбиция, амбиция и пак амбиция. Освен това да бъдеш водещ на новини е много отговорна и интересна професия, понеже трябва да покажеш журналистически умения в полето на шоубизнеса. Водещият на новини трябва да е начетен, за да излъчва сигурността и ангажираността към проблемите, които представя на зрителите. Трябва да умее да изкуши зрителя, да го допусне в дома си. Журналистическото образование е базата, за да бъдеш добър новинар. “Нюхът” към новината се придобива с опит. Аз съм завършила няколко специалности в Софийския университет, включително и журналистика. Наученото във Факултета по журналистика ми е толкова от полза, колкото и наученото в Историческия и Философския факултет.

Това ли е детската ти мечта?
В момента не мога да кажа с чиста съвест, че това ми е детската мечта. Като всяко дете и аз съм мечтала да бъда принцеса. Интересът към телевизионната журналистика се появи малко по-късно. У дома имах шанса да гледам Си Ен Ен, когато малцина мои връстници преди прехода имаха тази възможност. Признавам си – нищо не разбирах. От екрана обаче ми говориха хора - достолепни, интелигентни, които сякаш ме каниха да се включа в техния свят. Опитах. Много силен наркотик. Още съм му подвластна.

Смяташ ли себе си за успяла жена?
Не мога да преценя. Успехът е променлива величина - днес си на върха, утре вече никой не те помни. За моя радост, напоследък жените са станали доста свободни, което означава много добри в търсене на себереализация, със силен импулс за съществуване. Постоянно съм в състояние на развитие. Концентрирана съм върху това, което ми предстои и си представям, че предстоящото ще е още по-добро. Доволна съм и не искам да съм успяла, а успяваща.

Какво искаш да постигнеш?
Да се занимавам с разследваща журналистика. Няма да откажа работа в Си Ен Ен. Много ще се радвам, ако някой ден успея да си направя собствено радио. В личния живот – щастие. С една дума - искам да постигна съвършенство.

За какво не ти остава време?
Да пътувам. А аз обичам да пътувам, много. До такава степен обичам пътешествията, че никога не ми се е случвало да кажа “изморих се от път”. Иначе съм организирана, винаги намирам време за всичко.

Как се разтоварваш от стреса?
С разходки и спорт. Но най-много ми харесва, когато прекарам време с приятели и се смеем. Смехът ми действа ободряващо.

На какво се усмихваш?
На топлото време и морето. На снимки. Усмихвам се на злобните хора и песимистите, често и на касиерките (те все са в лошо настроение). Но истински ме разсмиват ирониците - уникална философия на живот.

Какви грижи полагаш за външния си вид?
Задължителните грижи за всяка съвременна и модерна жена, нищо кой знае колко специално.

Кои са думите, с които би описала българската жена?
Аз мисля, че българките са свободолюбиви, чаровни, емоционални, едновременно отговорни и закачливи. Станали са и по-амбициозни, находчиви и образовани. Срещам обаче и меркантилни жени, готови на компромиси. Не ги виня. Всеки избира сам как му е добре да живее.

За финал, пожелай нещо на нашите читатели?
Да търсят щастието. Да живеят така, че да се чувстват свободни. Да обичат, за да бъдат обичани. А в свободното си време и да четат „Вестник за дома“.

Публикувано във Вестник за дома - брой 24 /14-20.06.2007/