Всяка седмица, заедно с екипа на предаването Антония Точева ни показва красивите кътчета от света. Водещият на туристическо предаване трябва да бъде истински пътешественик, казва Антония Точева. Тя е завършила право и е благодарна на 5-годишното си обучение, за това че се e научила да усеща човека, с когото разговаря, умее да вниква в мислите и емоциите му. Ежедневно доказва на себе си, че може да прави неща, за които дори не е и подозирала. Мога да се катеря по скали, да правя преходи, да ловя риба и какво ли още не, споделя водещата. За 7 години в bTV осъзнава, че човек, сам по себе си е нищо, ако няма хора, на които да се довери. Антония Точева казва за себе си, че е своенравна и голям инат. Тя е човек на крайностите – или силно обича, или силно мрази. Но пък обожава прекрасния си съпруг и невероятния си син Алекс. Водещата обича домашния уют и вкъщи си почива най-добре.

Вие сте завършила право. Това помага ли ви за настоящата професия?
Правото е нещо, с което не бих се занимавала за нищо на света, въпреки че съм учила и съм искала да бъда адвокат. Но като половин юрист, смея да кажа че благодарение на правото аз се научих да комуникирам с хората. Тоест може би приликата между моята работа и работата на юристите например е именно факта, че се срещаш с много хора. И в двата случая трябва да надникнеш в личната им история, за да разрешиш проблема им или (както е в моя случай) за да извлечеш максимална информация за дадената местност, конкретния обичай и т.н. Така че ако има нещо, за което съм благодарна на 5 годишното си обучение, то е именно факта че мога да усетя човека, с когото разговарям. Мога да вникна в мислите и емоциите му.

Успявате ли да разширите кръгозора на зрителите?
Напоследък предприемаме пътувания по-често в България и надявам се зрителите да са разбрали, че наистина България е най-красивото кътче на нашата планета. Просто защото тук има места, за които дори не сме и подозирали че съществуват. Така че надявам се посредством предаването, зрителите да са разбрали, че не е нужно да обикаляш света, за да видиш красиви неща. Ако дори и само един човек е посетил място, което сме показали, това означава че сме си свършили работата.

Тайната на професионаланата ви реализация?
Няма тайна. Просто човек трябва да обича това, което прави и да обича хората, с които го прави. „Глобусът“ достига до зрителите благодарение на екип от трима души – аз, Петър Дяков и Владимир Сирийски. Първоначално бяхме просто колеги, сега сме и колеги, и добри приятели. Може би затова успяваме да работим от толкова години заедно. Така че ако човек иска да постигне нещо в професионален план, той трябва първо – да харесва работата си и второ – да обича хората, с които работи. Тогава нещата се получават. Е екипът на „Глобусът“ е може би най-свежият и прекрасен екип на земята!

Вие сте били в много европейски страни. Какво ни пречи и какво ни помага, за да се почувстваме истински европейци?
Българинът се чувства като истински европеец! Просто ние сме хора с друг манталитет. Освен това до скоро българинът нямаше кой знае каква възможност да пътува. Всъщност кой е истинският европеец? Едно пътуване променя мирогледа на човек. И колкото повече е пътувал, толкова по-широко скроен е той. Така че сега вече е доста по-лесно и по-евтино за нас, българите да пътешестваме. Освен това ние сме достатъчно колоритен народ и ако влизаме в някакви „европейски” норми ще загубим част от чара си. А българинът се чувства добре навсякъде по света! Това е факт.

Имате ли любимо местенце на света?
Чувствам се най-добре тук, в България. Не бих напуснала страната си, не бих отишла да работя в чужбина. Нямам конкретно място, но когато близките и приятелите ми са на „една ръка разстояние” значи всичко е наред и се чувствам най-добре.

Стремите ли се към нови върхове?
Е, естествено че няма цял живот да бъда „водещата на Глобусът”, така че човек винаги трябва да мисли за нови неща, но за момента се чувствам добре. Едва ли бих променила нещо. Успехът е нещо временно! Няма успели хора по принцип. Това е въпрос на лична нагласа и възприятие. И ако кажа сега аз, че съм успяла жена, може да прозвучи глупаво, защото идва въпросът – какво точно съм направила, за да се чувствам успяла!? В личен план съм успяла – имам прекрасен съпруг и невероятен син. В професионален – правя нещо, което ми харесва, с хора, които уважавам и обичам. Значи следователно съм успяла. Защо не. А що се отнася до това какво искам да постигна – естествено че всеки човек се стреми към върха (независимо от това как го възприема) така че и аз имам своите планове и амбиции, но тях ще оставя за по-късно. Естествено, че всеки човек се стреми към върха и аз имам планове и амбиции, но ще ги оставя за по-късно. 



Как определяте себе си като личност и като жена?
Своенравна и голям инат! Това съм аз. И като личност и като жена. Човек на крайностите – или силно обичам, или силно мразя. И за съжаление съм злопаметна, което е най-негативната черта от характера ми!

Домошар ли сте?
Домошар – в границите на допустимото. Едва ли мога да се затворя само вкъщи. Но обичам домашния уют. Той определено ми носи положителен заряд. А и вкъщи си почивам най-добре. Определено!

Готвите ли с удоволствие?
Аз не съм много по готвенето. Ние със съпругът ми готвим заедно. Така че не бих могла да дам някаква рецепта. Обичам месо на скара и зеленчуци на скара. Обичам и салати – тези неща се приготвят най-бързо и са доста вкусни.

Какво ви вдъхновява и мотивира да вървиш напред?
Само и единствено семейството ми! Когато имаш пълната подкрепа на хората, които обичаш, тогава имаш и мотивация за нещата, които правиш. Моята мотивация е синът ми!

Разкажете ни за вашето семейство?
Аз обожавам моето семейство и най-вече сина ми естествено. За съжаление нямам кой знае колко време за тях. Но винаги, когато имаме възможност сме заедно и то... тривиално, но вкъщи! Имаме вила близо до София и от няколко месеца прекарваме свободното си време там, но иначе сме вкъщи. Синът ми е на 2 години и половина и правим всички онези неща, които искат да правят децата на тази възраст - четем приказки, ритаме топка и т.н. За мое огромно съжаление, той изкарва повече време с майка ми, защото тя го гледа, но когато сме заедно се стремя да бъда неотлъчно до него и да наваксаме изгубеното време. Моята мотивация, за да вървя все напред, е само и единствено семейството ми! Когато имаш пълната подкрепа на хората, които обичаш, тогава имаш и мотивация за нещата, които правиш. Моята мотивация е синът ми!

Публикувано във Вестник за дома - брой 28 /12.07-18.07.2007/