I Тя е роднина на големия композитор Марин Големинов – отличава ли я това?
I Учи в Канада, но най-стойностното научава в България

Внучката на големия български композитор Марин Големинов – Лили започва да работи в телевизия 7 дни, още докато учи пиано в Музикалната консерватория. „Бях програмен редактор, но още първата седмица направих интервю с Орнела Мути, която беше в България за снимките на филм. Мислех си, че от мен се иска да задам въпросите и това е... Оказа се, че след това трябва да правя монтаж, а нямах и идея какво значи това... Тогава разбрах колко важно е да можеш да разчиташ на колегите си и какви са хубавите страни на екипната работа“, разказва водещата на „Салон на изкуствата“. По-късно Лили спечелва стипендия за Монреал и там завършва магистратура Медии и комуникации. Там започва да прави и радиопредаването „Звукът на България“ и успоредно с това пише във в.„Форум”. В личен план Лили е щастливо омъжена и има две деца.

Музикалното образование помогна ли ви за вашата реализация?Музикалното образование ми е помагало дотолкова, доколкото свиренето на инструмент учи на дисциплина, на добро разпределяне на времето, на правилен ритъм на живот. По-късно, когато правех предаване за класическа музика и до днес, когато имам гости, свързани с музиката, разбира се, плувам в свои води, което е нормално.

Вие сте учила в Монреал?
В Монреал специализирах журналистика в университета „Конкордия”. Вече бях работила 7 години в телевизия, но нямах академичната основа, магистратура в Канада ми даде възможност да погледна на това, което правя от различен ъгъл, да комбинирам най-доброто от северо-американските медии, от европейските и нашенските. Трябва да кажа, че много научих, но се оказа, че наученото в България – работейки - е много важно и стойностно. Но определено престоя ми в Канада ми даде друго самочувствие и по-голям хоризонт за моите амбиции.

Доволна ли сте от постигнатото в радиопредаването „Звукът на България“?
„Звукът на България” е предаване за България на английски език, което водех по едно монреалско радио на ФМ честота всяка събота от 10 часа сутринта. Радиото „Centreville” излъчваше на фреснки и английски и аз се явих на конкурс за англисйката секция. Имаше много кандидати, защото събота сутрин е много хубаво и слушаемо време и се радвам, че спечелих. Първото предаване се излъчи на Коледа 2002 година (тогава бях бременна с второто си дете) и се опитахме, заедно с Тодор Кацаров, да покажем с какво трябва да се гордеем българите. Предаването представлява смесица от актуални новини от България, коментари, представяне на известни, успели и/или интересни българи в Канада, както и актуална инфомация за всичко, което се случва в българската общност в Монреал, която по това време наброяваше3000 души, а през 2006 – вече близо 9000. Слушаха ни българите, заради музиката, която подбирахме, слушаха ни и канадците – заради различните аспекти на живота в Бъкгария, на страната ни, на културата, налседството, историята. Правили сме поредица за големите опрени гласове на България, за българските културни институции в България, на българските победи във всички сфери. Успоредно пишех във вестник „Форум”, затова имах щастието да се срещна с много българи с различни съдби, коя от коя по-интересни.

Като водеща на „Салон на изкуствата“ също постигнахте много. Кое издание е най-успешно за вас?
Зависи какво разбирате под „успешно”. Много обаждания предизвика гостуването на един много известен канадски саксофонист, актьор и филмов композитор от български произход - Шарл Папазофф, когото доведохме на Джаз фестивала в Банско. Страхотно интересен, за първи път в България, увлекателен, впечатляваш... впечатлен от България, получихме страхотен отзвук за неговото годтуване. Зрителите следяха с незатихващ интерес поредицата за музикалната естетика на проф. Веска Цинандова, която по такъв начин поднасяше тази, на пръв поглед, специализирана материя, с толкова чар, интересни истории, исторически цитати и дори анекдоти, че задържаше пред телевизорите хора, които иначе едва ли биха си помислили за музикална естетика. За мен лично се откроява и гостуването на Борис Карадимчев – невероятна личност, имаше и ден, беше сладкодумен, пълен със спомени (но не само), истории, препратки за музиката и живота. Както и една от големите ни находки – доктор Венко Александров, виден наш анастезиолог, който написа книга за Моцарт, един съвсем различен поглед към творчеството на великия композитор. Енциклопедист, изумителен ерудит...предаването се излъчи за пръв път през март, но и до днес се обаждат хора да питат за книгата.

Разкажете ни как протича животът ви в личен план.
Винаги съм обичала многообразието. Много обичам да пътувам, планинарка съм - такива сме всички в семейството. Чета като луда във всеки свободен миг. Обичам този ритъм на живот, а дали се справям – това е отделен въпрос. Понякога имам чувството, че не успявам, защото винаги нещо е за сметка на друго. Ако се справям, това е защото имам прекрасен мъж, който винаги много ми е помагал, децата ни са с 10 години разлика, така че големият ни син също много помагаше при отглеждането на малката ни дъщеря, която се роди в Канада, където нямаше баби. И специално трябва да благодаря на майка ми, без която всичко това би било невъзможно. Зад всеки, който успява, стоят много хора, които помагат и му дават тази възможност. Вярвам, че вече съм срещнала мъжът на живота си – името му е Тодор, поп-певец и композитор е, заедно сме вече 10 години, запознахме се в Консерваторията, и двамата сме зодия „Стрелец”. Синът ни Михаил е в подготвителния клас на френската гимназия, а дъщеря ни Катя е на 4 години.

Какъв трябва да бъде мъжът до вас?
Идеалният мъж?! С чувство за хумор, широко скроен, умеещ да прощава, да дава надежда, да има чувство за справедливост, да ме вълнува, да ме разбира, да бъде интересен и да продължават да ми се подкосяват краката, като го видя.

Справяте ли се в кухнята?
Аз сам хаотична готвачка. Понякога мога да отделя много време за нещо наистина завъртяно и ефектно, ако ще имаме гости и после с дни да приготвям само суперобикновени неща... Съпругът ми е вегетарианец, което води до известна специфика на готварския ни режим. Той е по-добрият кулинар в къщи. Най-важното за нас е да седнем заедно на масата всички и да се разказваме какво е станало, а красиво наредената маса, вкусните неща и доброто вино не могат да попречат на това. В Канада готвех повече, тогава се научих да правя всички български манджи.

Пожелайте нещо на нашите читатели?
На читателите на вашия чудесен вестник бих пожелала много хубаво лято, много весели мигове с хората, които обичат, да не губят надежда и да не забравят, че живеем в една от най-красивите страни на света!

Публикувано във Вестник за дома - брой 29 /19.07-25.07.2007/