I Аз съм влюбена в професията си

I Съжалявам, че не ми стига времето за малката ми дъщеря

I Няма по-хубаво от това да остарееш с най-добрия си приятел

Напрежението, бързането, надпреварата с часовника са ежедневие в професията на Юлия Манолова. Новините няма как да започнат в 12.01, така че тя трябва да е готова и да е в студиото навреме, на всяка цена. Това понякога е по-уморително от самата работа, споделя опита си водещата на обедната емисия на „По света и у нас“. Тя започва кариерата си в БНТ в сутрешния блок „Денят започва“, но сега нейното място е в „Новините“ и там тя се чувства в свои води. Юлия е завършила „МИО“ и „Журналистика“ в ПУ “Паисий Хилендарски”, след това една година е ученичка по обмен в САЩ. Преди 10 години, когато е в Индианаполис, и през ум не й е минавало къде ще бъде сега. Очарователната водеща се запознава с настоящия си съпруг в телевизия “Евроком” в Пловдив. Две години те са просто колеги преди да открият, че са родени един за друг. Плод на тяхната любов е малката им дъщеря Ния. „Оттук-нататък е важно да гледаме в една посока и да се движим с едно и също темпо”, казва Юлия Манолова.

Простено ли е на водещия на новини, особено по национална телевизия, да греши? Има ли санкции?
На всеки човек се случва да греши. Най-безобидни според мен са лапсусите. Има думи, които са истинско предизвикателство за водещия, например “комюнике”. Аз лично винаги я заменям с друга. Когато сгрешиш, е важно да излезеш от ситуацията като професионалист. Това се постига с опита. За мен са непростими фактологичните грешки. Ако се съмнявам в име, дата или факт, винаги проверявам. Глоби няма, но всеки водещ носи отговорност за бланковете и по тази причина имаме задължение да си ги пишем сами. По принцип сериозните провинения се наказват със сваляне от екран. Откакто аз съм в „По света и у нас“, обаче, такива не е имало.

Образованието достатъчно ли е за един новинар?
Според мен не е задължително, но е полезно да имаш журналистическо образование. В нашата професия човек се развива цял живот и това я прави толкова привлекателна и интересна. Според мен често е подценявана. Много хора не си дават сметка колко много труд и четене стоят зад кариерата на един добър журналист. Трябват разбира се и добра интуиция, жизнен опит и задълбочени познания, защото в противен случай много лесно може да станеш за смях.

Прилагате ли някакви упражнения за добра дикция, сценично поведение, убедителност...
Учила съм се от Любинка Нягулова. Тя ми е дала страшно много. Що се отнася до убедителността, тя не се учи. Ако упражняването на една професия те затормозява, може би просто трябва да я смениш. Ако, обаче си открил призванието си, чувството след добре свършената работа не може да се сравни с нищо.

Харесва ли ви да бъдете известна?
Винаги ми е звучало малко високомерно обяснението на “известните“ колко ги притеснява “славата”. Не се замислям за плюсовете и минусите от това, че професията ми е публична. Просто знам, че съм влюбена в работата си я върша с голямо желание. Дори се изненадвам, когато някой ме познае на улицата.

Вие сте добър журналист. Коя е крайната цел в кариерата ви? Благодаря за високата оценка. Не съм си поставила крайна цел, но знам, че още съм в началото на пътя. От мен зависи колко далеч ще стигна. Знам само, че когато моите преподаватели в САЩ и колегите от телевизия Фокс, където бяха на стаж, разбраха, че работя в БНТ, бяха във възторг. Тогава си дадох сметка колко много съм постигнала. В живота трябва талант, малко късмет и много труд. Кой знае къде ще съм след 10 години?

Наследихте ли професията на родителите ви?
Майка ми е учител по история. От нея наследих любовта си към историята и книгите. От татко пък се научих никога да не се предавам. И до днес са ми голяма oпора.

Телевизията отнема ли нещо от личния ви живот?
За съжаление нямам достатъчно време за малката си дъщеричка Ния. Върнах се на работа, когато тя беше едва на три месеца. Сега пак сме разделени. Тя прекарва лятото в Пловдив и Калофер - при двете си баби. Аз постоянно звъня по телефона. Тя пък ме гледа по телевизията и ми маха. Така ще е до септември. Явно няма пълно щастие.

Имате ли допирни точки с вашия съпруг? Какво ви събра?
Телевизията ни събра. Той е оператор. Срещнахме се, докато работихме в телевизия “Евроком” в Пловдив. Две години бяхме просто колеги преди да открием, че сме родени един за друг. Най-много обичаме да пътуваме и да се катерим по планините. Гората ни привлича като магнит. Там се зареждаме. За съжаление не ни остава много време за това, но се опитваме да избягаме при всяка възможност.

Как си представяте семейната идилия?
Семейната идилия май съществува само в романите и американските филми. Със сигурност обаче има сродни души. Аз съм открила своята. Има ли нещо по-хубаво от това да остарееш с най-добрия си приятел?! Дано да ми се случи. 

Публикувано във Вестник за дома - брой 36 /06.09-12.09.2007/