I Детската аудитория е по-мъдра и по-вярна от всички останали
I Чувствам се много щастлив, като работя за по-малките

Да започнем от това, че водещият Росен Цветков не може да диша, ако няма динамика и адреналин в дните му. Може би и затова още от съвсем малък той избира да се занимава с журналистика - в момента е студент трета година в СУ „Св. Климент Охридски” и учи именно това – доколкото може да се учи, тъй като според него, ако го нямаш в кръвта си, нищо не можеш да направиш. За него е щастие да се „рови” из бъркотиите на живота и да ги показва в материалите си на хората. Росен е вече на 21 години, но се радва, че може да бъде близо до децата и до детското, което още носи в себе си. Иска му се да има повече време, за да прочете всички книги, на които е хвърлил око. Мечтае да обиколи света. Освен водещ и сценарист на „Яко”, той е и репортер на програма „Хоризонт” на БНР.

Защо избра да се реализираш в електронните медии?
Работил съм и в печатна медия повече от 7 години като репортер на вестник „Тийнейджър LOVE“. Познавам технологията и спецификата при създаването на вестниците. Но в телевизията и радиото намирам по-голяма тръпка. Има динамика, има жив контакт. Нещо, което аз безумно харесвам. С нищо не може да се сравни да общуваш в ефир със зрители. Освен това радиото и телевизията дават възможност да достигнеш най-бързо до тях и да им въздействаш. Какво по-хубаво от това? В печатните медии не усещам това.

Какво ти носи досегът до малките деца?
Не съм си и мислил, че работейки за по-малките, ще се чувствам толкова добре и така щастлив. Тази аудитория e страхотна и много мъдра. Разбира всичко по своя си начин и той е по-верен дори от този на големите. Радвам се, когато съм им помогнал с нещо. Аз наистина се уча от тях. Ставам отново дете, когато съм сред тях. И не пораствам изобщо... Това ми е достатъчно.

На колко годинки е най-малкият ти фен?
Ааа, това не е лесно да се разбере. Чувал съм как 4-годишни хлапета ми се радват, ама може да има и по-малки... Не мога да съм сигурен просто. Ако някой знае, да казва!

Разкажи ни някоя интересна случка, свързана с предаването?
„Яко” се роди пред очите ми, за което съм много щастлив. Най-весело е по време на игрите, когато общуваме с малчуганите по телефона. Те си говорят с нас, даже ни пеят. Няма да забравя как едва не накарах една по-възрастна дама, която се обади, за да играе в „Открий съкровището”, да затвори телефона. Тя не искаше да си каже годините, аз упорито настоявах... Беше доста смешна ситуация! А иначе подготовката за предаването минава през репетиции. Може и да сте ни засекли в някой парк, докато се уточняваме за някои неща... Пада винаги луд смях и е голям купон. Всички сме големи приятели и си помагаме, с каквото можем. Екипът ни е уникален. 



Кое прави предаването „Яко“ уникално? По какво се различава от други предавания или игри, насочени към деца?
Екипът ни е уникален. Това стига като отговор. Редакторите ни са перфектни, сценаристите, режисьорите... Всички! Ние си знаем какво ни коства всяко издание. Но сме яки! И го доказват многото добри отзиви за това, което правим. Може да звучи нескромно, но не може да се отрича истината, нали?

Ще има ли изненади от новата учебна година за феновете на предаването?
Първото издание на „Яко“ ще е на 16 септември и ще е на тема „Нашата телевизия“. Тогава ще има отворени врати в БНТ и веднага след прякото излъчване на предаването всеки, който иска да се види с нас, водещите на „Яко“, може да влезе в студиото ни. А на 23 септември темата ни е училищна – ще се опитаме да върнем зрителите ни отново в школската реалност... колкото и да им е трудно.

Доволен ли си от постигнатото и стремиш ли се към нови върхове?
Като гледам първите предавания, виждам много свои пропуски. С всеки следващ брой обаче откривам развитие и мисля, че вървя в добра посока. Може да покажа и повече, но сега се уча все пак. И мисля, че мога да постигна това, към което се стремя. Винаги съм искал да се занимавам с телевизия, така че очевидно се виждам и в други роли, като водещ и на друг тип предавания. Но за всичко си има време. Засега съм доволен от работата си и от подвизаването си в „Яко”, което ми даде и продължава да ми дава много. Но да не забравяме и радиото, в което също имам предложения да бъда водещ. Радиото е другата ми страст. А ако избягаме от света на медийното, падам си по музика, която може да ми въздейства силно. Кино, театър, приятели, книги, нови неща, живот на колела... Всякакви такива неща ме привличат.

Кой е любимият ти приказен герой? Кое важно правило научи от него и прилагаш ли го в живота? Малкият принц... Ако не греша, той казваше, че всичко съществено е невидимо за очите. Вярвам в това.

Остава ли ти време за любов? Имаш ли си приятелка?
Не остава много време. Може би и затова сега съм се лишил от сериозна връзка. Но времето все отнякъде ще дойде. И подходящата половинка – също. Достойната жена за мен е тази, която не живее само заради себе си, а и заради човека до себе си. И може да обича истински. Такава жена може да ме впечатли и спечели. Всеотдайна и истинска.

Твоята максима в живота?
Всичко мога да постигна и нищо няма да ме спре да го направя!

Публикувано във Вестник за дома - брой 37 /13.09-19.09.2007/