I Тя е свръх амбициозна – напуска Пловдив, за да работи в София
I Непрекъснато пътува и говори по телефона със семейството си

Медийната изява привлича д-р Албена Златарева, още когато е на 5-6 годинки. Тогава баща й, който е оперен певец, я води често на опера. „Усещането за сцена зад кулисите, миризмата на грим, винаги ми е харесвало и ме е привличало“, споделя водещата на „Време за здраве“. Ето, че идва времето, когато д-р Златарева успява да изяви тази наклонност, въпреки че е завършила Медицинския университет в град Пловдив, специалност Анестезиология и реанимация. Веднага след като се дипломира тя работи 7 години в университетска болница Карит. Поводът д-р Златарева да започне да работи в телевизия е по-скоро нещастен – смъртта на баща й налага необходимостта да работи и на други места. Съсем случайно се запознава със собственика на Пловдивската телевизия, който й предлага да направят здравно предаване. Това се оказва ключов момент в медийната кариера на д-р Златарева. „Хареса ми, защото това си е пак вид медицина, но представяна на разбираем език за хората, защото медицината не е само вътре в кабинета“, обяснява водещата на здравното токшоу „Време за здраве“ по Нова.

С какво е полезно предаването за масовия зрител?
Ние сме още в началото на проекта. Стремим се да го разширим, да стане поне 1 час, защото сега е 30 минути. Виждаме, че има много голям зрителски интерес и непрекъснати запитвания на мейла на предаването. Аз съм категорично убедена, че има нужда от това предаване, защото за съжаление хората имат много ниска здравна култура. От друга страна голям пакет от услугите, които се предлагат в сферата на здравеопазването не стига до крайния потребител заради неговото незнание. Нашата цел не е да направим едно скучно предаване, в което да излезе един лекар и да каже: „Внимавайте, пазете се, не правете това или онова". Затова винаги освен специалиста има други вип личности като гости, затова работим с Министерство на здравеопазването по програмата за превенция на ХИВ/СПИН, правим директни интервюта, за да се види проблемът в действителност какъв е.

Според вас как може да се подобри здравната култура на българина? Проблемите никога не могат да бъдат решени само от едно предаване. Трябва да бъдат решени като цяло от институциите, от самите пациенти, това е задължение на една държава. Всичко това, което правим ние, са помощни средства, с които да подпомогнем работата на лекарите и да ориентираме пациентите. На времето депутатът Йосиф Петров по повод на това защо в България нещата не вървят, той беше казал така: „От трици хубав хляб не става.“ Това изречение изчерпва въпроса и дава отговор.

Как се чувствате, когато искате да помогнете на някой човек, но не успявате?
Аз мисля, че всеки човек би се е чувствал зле. Случва се на всички за съжаление. Много е тежко, преживява се всеки пациент. Не може да има рутина по отношение на човешката болка. Много пъти, когато съм виждала болно дете, веднага си мисля за сина ми. Вдигам телефона и го питам: „Как си, добре ли си в момента?“. И вероятно заради това развих у него и знания, и усещане, че той трябва да се пази. Плашещо е, когато се разболее близък човек. А иначе съдби и хора, о много, колкото щеш!

А кой се грижи за сина ви, когато сте на работа?
Майка ми. Аз непрекъснато пътувам. Реално се разделих с него, когато дойдох да живея в София. Действително имаме много силна връзка, говорим по много пъти на ден. Аз реших, че е по-добре да остане там, заради училището, в което е. Христо учи в елитна гимназия, в много добра среда е. Бях изплашена, че ако го преместя тук не знам в каква среда ще попадне. А и майка ми като остана сама, реших, че така е по-добре – двамата да се грижат един за друг. Връзката между трима ни е много силна. 

Остава ли ви свободно си време?
Когато имам време се старая да бъда непрекъснато със сина ми. Той определено много ми липсва. За съжаление напоследък ми остава все по-малко свободно време. Голяма страст ми беше театърът и киното. Обичам да чета, винаги заспивам с книга. За съжаление и спортът остана малко на заден план. Когато мога обичам да се глезя, обичам чисто женски занимания. Обичам да се чувствам жена винаги, когато мога.

Държите ли на приятната домашна атмосфера?
Обичам да се грижа за дома си. Обичам красивите вещи. Обичам обстановката около мен да е добра и нещата около мен да са подредени, всичко да бъде в хармония, в тон. Трудно се вграждам на място, където не е по мой вкус или не чувствам нещата свои. Понякога готвя...

Вашата мотивация, която ви подтиква да вървите напред?
Аз мисля, че съм позитивна личност. Но аз съм типичен Скорпион и има моменти, в които се отдавам на негативни мисли и тогава, като че ли светът изглежда малко по-черен. Но като че ли винаги съм намирала варианта за решение и винаги съм си казвала, че има вариант за решение. И ако нещо не се случи така, както го искам, то в следащия момент трябва да се случи така, както го искам. Приемам максимата, че всяко зло е за добро. Много съм амбициозна, не мога да спра да се развивам. Искам нещата да се случват все по-добре и по-добре. И това винаги ме е водило напред. 


Публикувано във Вестник за дома - брой 38 /20.09-26.09.2007/