I Освен музиката, още от дете тя много обича животните
I Георги Начев е човекът до нея в личен и професионален план от самото начало на самостоятелната й кариера до днес

Винаги естествена, очарователна и непринудена Роси Кирилова вече 12 години успешно съчетава журналистиката с пеенето. Тя печели не само признанието на специалистите от журитата на многобройните конкурси, а и симпатиите на публиката. Тази година обичаната изпълнителка за пореден път заслужено спечели първа награда с песента "Като Да и Не" на Националния конкурс "Бургас и морето-2007". „За мен този приз е много голям успех. Щастлива съм, че го получих сега, когато чествам 25 години на сцената“. Другата голяма любов на Роси, за която публиката не подозираше до 1995 г., са животните. И точно тази обич я подтиква да създаде своето авторско предаване, излъчвано по БНТ и по сателитния канал “ТВ България”. И до днес Роси радва любителите на животните не само в България, а и по света.

Как успявате да съчетавате толкова успешно журналистиката с пеенето?
Ако кажа, че ми е лесно ще излъжа, защото и двете изискват и време и всеотдайност. Но е и голямо предизвикателство да си и пред и зад камерата, защото така можеш да оцениш хубавите неща, които се случват в живота и да не си мислиш, че светът се върти само около теб.

Вече 25 години сте на музикалната сцена. Какво ви крепи и какво би могло да ви откаже от това, с което се занимавате?
Крепи ме това, че моите песни са направили щастливи много хора от няколко поколения, а вярвам че имам още какво да покажа като изпълнител и творец.

Срещате ли трудности при подоготовката на предаването? Как са настроени хората? 
Трудностите са най-вече от технически характер. Предаването е доста специфично, изисква много търпение при снимките, бързи реакции, непредвидени ситуации, защото при животните сценариите често се оказват само добри намерения... Но най-вече много любов и подход. Много е интересно да видиш как хора, на пръв поглед строги и даже студени - отварят душите си, когато заговорят за своите домашни любимци.

Откъде идва тази любов към животните?
Сигурно съм се родила с тази любов, макар да смятам, че и любовта е „заразна” и много хора покрай мен, които не са имали отношение към животните са се променяли до неузнаваемост. Моят брат е най-точният пример - преди години не можеше да разбере моята голяма привързаност към първото ми куче - болонката Лъки, а сега, когато е в командировка и се обажда –първото нещо, което пита е - как е любимата му дъщеря... т.е. Кучето. Ново предизвикателство към самата мен беше да направя авторско предаване за другата ми голяма любов, за коята публиката и не подозираше.

Как определяте себе си като личност и жена?
„Бяла и добра”... както пея в песента на Тончо Русев. Шегувам се, разбира се. Мисля, че съм позитивен и добронамерен човек, и не на последно място – отговорна и всеотдайна към всичко, което правя.

Какво ви събра с Георги Начев?
Срещнахме се, когато започвах моята певческа кариера с група „Следа” и трябваше да запишем една песен на български език, защото дотогава ние пеехме само кънтри – на английски. Жоро беше автор на текстове на много други певци по това време. Станахме добър творчески тандем, а по-късно и семейство. Първоначално ме „излъгаха” неговите сини очи, но Жоро освен талантлив поет е и много добър, много организиран човек и без него може би нямаше да съм това, което съм сега.

Вашата тайна за успешния ви брак?
Много търпение, взаимни компромиси и може би това, че работим заедно и споделяме едни и същи радости и болки.

Как си почивате най-добре?
Може да ви се стори странно, но аз не умея да почивам, а и времето все не ми достига - може би е въпрос и на организация, а да си призная тя не ми е от най-силните черти.

Домошар ли сте?
По природа съм домошар, а по ирония на съдбата живота ми мина по хотели из страната и чужбина, защото професията ми го изискваше. Но най-добре се чуствам у дома, и ако не се налага мога да стоя с дни, без да излизам от него. Домът ми не е супер лукс или музей, но има всичко в него, което ме кара да се чуствам уютно.

Обичате ли да готвите?
Когато готвя - го правя с удоволствие и мерак, но рядко ми остава време за това, а и храната е последното нещо, за което се сещам, защото ям, за да живея, а не живея, за да ям, както се казва.

Песента, която си тананикате най-често...
Напоследък тази, с която спечелих първа награда на конкурса „Бургас и морето” - „Да, да, да - като да и не, да, да, да, но ни е добре”, защото ми създава много настроение, а и това ми е първата награда за авторска песен - и ме кара да се чувствам много щастлива.

Какъв житейски урок получихте от родителите си?
Те ме дариха с толкова много обич, че и да я раздавам на другите цял живот - пак ще има още в мен.

Публикувано във Вестник за дома - брой 42 /18-24.10.2007/