I Семейството, децата, внуците, добрата работа ми дават спокойствие и ме мотивират да вървя напред, а и такива преживявания отвъд Екватора ме карат да чувствам радостта от живота

Не е нужно човек да притежава някакви особени качества, за стане водещ на туристическото предаване „Без багаж“. Важното е да си със свободен дух, да обичаш пътешествията и предизвикателствата. И тъй като зрителката Емилия Давидова притежава тези качества, успя да се справи с тази задача като стана водеща на сафари в Кения. “Когато гледах предаванията по Нова тв си мислех, че е прекалено хубаво, за да е възможно. Казах си - един SMS не струва кой знае колко и го пуснах. Един единствен и то към края на определения срок. Залогът беше страхотен и си струваше. На 1 юни тази година в предаването „Здравей България” компютърът избра от присъстващите мен. Така спечелих и станах водеща, част от екипа на това прекрасно предаване“, казва Емилия Давидова.

С какво ви впечатли Кения? Как ще я запечатате във вашето съзнание?
Кения е една забележителна страна. Страна на крайностите, много бедна и слаборазвита, но в същото време много величествена и красива. Пътищата са изключително лоши, черни са повечето главни пътища, задръстванията по градовете са направо ужасни. Има много резервати с екзотични и прекрасни животни. Кения е една огромна зоологическа градина. Видяхме всички видове животни в тяхната естествена среда. Придвижваха се съвсем близо покрай нас на няма и метър разстояние, и ни спираше дъхът от величието и красотата на тези животни. Оръжието на нашето сафари бяха камерите и фотоапаратите. Кадрите следваха един след друг и беше много трудно кое животно по-напред да заснемем. Макар и само за 10 дни, прекарани в Кения, тази страна ще остане в съзнанието и в сърцето ми до края на живота.

Сблъскахте ли се с някакви трудности, докато снимахте предаването? Разкажете ни нещо от самата подготовка?
Нямахме абсолютно никакви трудности, докато снимахме филма. Хубавото беше, че нямаше сценарий, то не и възможно да има. Всичко беше импровизирано и това беше хубаво, защото не знаехме следващия миг какво ни предстои. Навсякъде бяхме посрещнати изключително радушно. Кенийците са много мили и гостоприемни хора. Ваксинирахме се с ваксина против жълта треска и взимахме хапчета против малария. Трябваше и да се екипираме подходящо – здрави обувки, подходящи дрехи с дълги ръкави – за да не ни хапят комарите. Притеснение от камерите не съм чувствала, просто не им обръщах внимание.

Защо трябва да се радваме, че живеем в България, а не в Кения?
Всичко ми хареса в Кения и аз вече обожавам тази слабо развита, но опияняваща страна. Страна на противоположностите - с черните и кални пътища и лукса в сърцето на саваната – лоджиите, добре развития туризъм и хората с много правилни черти, красиви, а децата им – това е богатството на Кения. Всеки който я е видял и се е докоснал до необятния свят на животните, няма как да не се влюби в тази страна. Видяхме много high school. Децата доста прилично облечени и чисти, изминават повече от 10 километра в една посока, за да отидат на училище. Нямам информация за качеството на образованието им, но питаха имаме ли химикалки и други ученически пособия. Как ще се реализират в живота тези деца много ми е трудно да кажа.

Научихте ли някоя интересна готварска рецепта от Кения?
Нямах време и възможност да науча интересна готварска рецепта, но тази храна която ни сервираха в лоджиите и ресторантите беше от тяхната национална кухня и беше много вкусна. Една от вечерите посетихме ресторант „Хищниците” в Найроби. Много красив и представителен ресторант, където ни сервираха печени на шиш меса от зебра, крокодил, щраус, антилопа и други екзотични животни. Беше приготвено страшно вкусно.

Какво ви вдъхновява и мотивира да вървите напред?
Семейството, децата и внуците, добрата работа ми дават спокойствие и ме мотивират да вървя напред. А и такива преживявания като сафари в Кения ме карат да чувствам радостта от живота, който така много обичам. За да сте и вие на мое място, участвайте в играта на „Без багаж” на номер 1927 и бъдете упорити. Няма как да не спечелите. На всички читатели на вестника пожелавам здраве, успехи и това, че всички мечти се сбъдват, стига много да ги желаеш.

Публикувано във Вестник за дома - брой 45 /08-14.11.2007/