I Колкото повече възможности създаваш пред себе си, толкова по-свободен и щастлив си
I Моите родители са ми дали шанса сам да правя изборите си и така ще постъпя и аз с дъщеря си

Не е страшно да заминеш, за да провериш себе си далече от родината и близките си. Също така не е фатално да се върнеш и да продължиш да живееш в България с опита, който си добил извън нея. Това Георги Тошев доказва на себе си и на зрителите на документалната поредица “Другата България”. Запознавайки се с много българи по света, известният журналист разбира, че няма неуспешни емигранти, за какъвто се е смятал самият той преди предаването. Изминал страшно много километри Георги Тошев признава, че се е научил бързо да се адаптира навсякъде по света, но му е трудно да прецени къде точно е неговият дом, тъй като непрекъснато е на път. Семейството му живее във Франция и когато е там той дълго наблюдава дъщеря си. “Станах по-толерантен – дъщеря ми живее в Париж и това не е драма за мен”, казва водещият. Все пак в центъра на София има малко ателие, където обича да се прибира.

Вие дълги години сте работили в печатните медии – в. “24 часа”, в. “Дневник”, сп. “Едно” и др. С какво ви привлече телевизията?
Вярвам, че всяка медия има своя език и начин на комуникация с публиката. Аз съм започнал и продължавам да бъда част от печатните медии в България. От телевизията съм се изкушавал, но не съм й се посвещавал преди от агенция „Прима” да ми предложат да бъда водещ на поредицата. Благодарен съм за шанса, който ми дадоха. Влюбих се в телевизията, но не мога да кажа, че тя е моят живот. Аз съм човек, който непрекъснато има идеи. Дали ще ги реализирам в телевизията или в друга медия, това няма значение. Чувствам се добре навсякъде, където има професионално отношение към работата и здравословна конкуренция.

Къде се намира “Другата България“?
„Другата България” е навсякъде, където има българи, които имат чувството за принадлежност към място, род, семейство. Щастлив съм, че България се отваря, че хората пътуват. Това е правото на избор, към което милиони по света се стремят. Колкото повече възможности създаваш пред себе си, толкова по-свободен и щастлив си.

Вие познавате много българи по света. С какво са по-различни те от тези, които са останали в България?
Всички ние се различаваме. Аз вярвам в уникалността на всеки човек. Разбира се, животът в една или друга страна променя хората, които живеят там. Така, например, българите в скандинавските страни са много по-дисциплинирани от тези, които живеят в Аржентина, но и това е относително. Главното е, че ние, всички българи, сме емоционални, умеем да се забавляваме, обичаме да пътуваме.

Според вас по-трудно оцеляват българите тук или в чужбина?
Животът никъде не е лесен - нито в България, нито в чужбина. Смятам, че човек, който прави избора да напусне България трябва много добре да знае каква е целта на това заминаване, какво иска да постигне и с какви средства. За съжаление съм срещал хора, които не знаят защо са в чужбина и живеят трудно. Не разбирам избора да напуснат родината просто така. Това често води до тежки последици, особено ако човек взима със себе си семейството си.

Какво загубихте и какво спечелихте от реализацията си в България, а не в чужбина?
Спечелих признанието на хората, които гледат предаването. Разбрах, че няма неуспешни емигранти, за какъвто се смятах преди предаването. На практика се убедих, че един труден проект, какъвто е „Другата България” може да се прави с много повече вяра, отколкото с пари. Екипът е малък, парите никога не стигат, времето – също. Хората обаче гледат предаването и аз съм щастлив, че вече 7-ма година това, за което им разказвам и показвам ги интересува. В България се научих на търпение, защото и аз като по-млад исках по-бързо нещата да се случват. Сега имам много приятели и познати по света, но имам и близките си хора в България, без които не мога – майка, сестра, леля, Цветана, Люси, Петя, Траянка, Веско, Веси, Рунди, Милко... Станах по-толерантен – дъщеря ми живее в Париж и това не е драма за мен. Поне засега. Моето семейство е по-дълго време във Франция. Съпругата ми работи като психиатър и е заета. Когато съм при тях в Париж дълго наблюдавам дъщеря ни. Тя обича да е център на внимание. Прилича на мен. Разходки, театър, срещи с приятели. Неща, които обичат да правят много семейства. Да не забравя, че аз в къщи много спа. Наваксвам си за времето, в което снимам предаването.

Как поддържате любовното пламъче?
С Милена, майката на дъщеря ми Ан, не сме женени. Тя беше може би една от по-дългите ми връзки като студент. След това се разделихме, след това пак се срещнахме. Появи се Ан и сега сме пътуващо семейство. Любовта е много интимно чувство. Когато го има, то се усеща и от двете страни.

Ако един ден вашето дете иска да напусне страната ни, ще се опитате ли да го спрете?
Дъщеря ми е свободна да прави каквото поиска, стига да не нарушава законите на страната, в която живее и някакви морални правила, в които аз вярвам. Тя е родена и живее в Париж. Утре може да иска да живее в Лондон или в София. Това е нейният избор. Аз няма какво да добавя към него. Моите родители са ми дали шанса сам да правя изборите си, за което съм им благодарен.

Публикувано във Вестник за дома - брой 47 /22-28.11.2007/