I Понякога се упреквам, че не полагам достатъчно грижи за семейството си
I Съпругът ми много ми помага и разчитам на него

Марина Матева се „запалила“ по новините, още като студентка по Българска филология в Софийския университет. След стажа си в БНТ, тя разбира, че това е болест, от която няма оздравяване. „Човек, който е свикнал с този ритъм, трудно свиква да работи нещо друго, по-спокойно, извън телевизията“, обяснява журналистката. „Но напрегнатото ежедневие ми отнема много мигове, които бих могла да прекарам със семейството си, много безценни моменти от израстването на детето ми“, допълва Марина Матева.

Какво качество е необходимо, за да станеш добър новинар?
Всеки новинар трябва да може да реагира много бързо и адекватно във всяка ситуация, да има широка обща култура, нюх към новината, да може да оцени важността на събитието и да го поднесе по интересен начин.

Като репортер от студиото на БНТ в Народното събрание Какви отговорности и изпитания стоят пред теб?
Ами трябва да си „в час” с всички Закони, които се гледат. Понякога е интересно, друг път – не толкова. Трудно е дотолкова, че понякога трябва да вникнеш в много специализирана материя. От друга страна са и чисто политическите скандали.

Усвои ли някакъв урок от депутатите?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Не мисля, че много добри уроци може да се научат от тях. Може би си преговорих урока от „Приказка за стълбата” – че колкото по-нагоре се качва човек, толкова повече става сляп и глух за околните и се самозабравя.

Чувстваш ли се като човек, който има възможност да формира обществено мнение?
Не. Чувствам, че ние се учим от хората, с които се срещаме и от събитията, които отразяваме.

Защо добрата новина е лошата новина, защо новините започват с най-“черната“ новина, а не с някоя добра вест?
За съжаление е така. Може би защото новината, че някой е убит, е сензационната новина, която ще прикове вниманието на зрителите, въпреки че, като се замислиш, това вече се случва почти всеки ден и май не е новина. Много хора не са изненадани и очакват кое ще е поредното показно убийство. „По света и у нас” понякога се опитва да разчупи тази тенденция и да започне с нещо хубаво – например, когато Сатиричният театър празнуваше своя 50-годишен юбилей и това беше първа новина в централната емисия в 20.00 ч. За някои – странно решение, но пък наистина създава по-различно настроение.

Ти си работила около 5 години в МСАТ. След работата в частна телевизия, как ти се струва държавната?
Зависи от медията. Там имах повече свобода да реализирам каквото ми хрумне. Без да искаш, се налага да се съобразяваш с определени икономически интереси обаче. Тук всичко е много по-отговорно. Не може да претупаш нещата, всичко трябва да е много прецизно.

Успяваш ли едновременно да градиш кариера и да се грижиш за семейството си?
Трудно. Понякога се упреквам, че не полагам достатъчно грижи за близките си. Опитвам се да наваксвам в свободното време – събота, неделя, рано сутрин, преди да тръгна за работа или пък вечер, когато се прибера. Телевизията ми отнема много мигове, които бих могла да прекарам със семейството си, много безценни моменти от израстването на детето ми. Може би семейството ми малко ревнува от телевизията. Разбирам го по думите на сина ми, който беше още 2-годишен, когато казваше – „Мамо, пак ли ще ходиш на работа? Не искам да работиш“.

А съпругът ти и той ли се занимава с телевизия?
Не. И много се радвам за това. Не знам как щяхме да се справим, ако и двамата бяхме с такова работно време. Той има частен бизнес. Много ми помага и разчитам на него. Поделяме си задълженията и отговорностите около детето.

Какъв житейски урок научи от родителите си и какъв урок ти ще дадеш на детето си? Иска ли да наследи професията ти?
Може би най-важното – че всичко се постига с труд и упоритост. Искам детето ми бъде добър човек. Още е много малък, за да мечтае какъв да стане. Едва на 3 години е.

Успяваш ли да бъдеш най-добрата майка на света?
Всяка майка иска да е най-добрата. А за да е така, мисля, че трябва да си близо до детето си, всеки ден, да знаеш какво обича и какво иска. Да разбираш и споделяш игрите и желанията му - е, не прекалено, разбира се.
Добра домакиня ли си?
Опитвам се. Мисля, че имам още много да уча. Държа вкъщи да е чисто. Не ми остава всеки ден време за готвене, обаче. Главно в събота и неделя, когато не съм на работа.

За финал, пожелай нещо на читателите ни?
Искам да им пожелая да следват мечтите си.

Публикувано във Вестник за дома - брой 44 /01-07.11.2007/