I Нямаше да се справя и наполовина, ако не беше съпругът ми около мен. Обичаме си моментите, когато сме заедно
I Благодарна съм на двете баби, че ми помагат

Дълго време не съм търсила телевизионна изява, докато не се появи „Часът на мама”, за да ме предизвика и изкуши! Това споделя водещата на едночасовото ток-шоу Богдана Трифонова. След като завършва НАТФИЗ, тя работи първо в телевизия и не съжалява, че не е изиграла ролите в театъра. Истината, обаче е, че откакто е част от екипа на БГ радио, камерата никак не й липсва. Приятната анонимност и умението да гради визия само с глас се оказват изключително приятни за нея. Когато настъпва „Часът на мама“, Богдана Трифонова веднага познава себе си в идеята на продуцентите Милена Будинова и Явор Попов. Още повече, че тя самата е майка на две деца и предаването силно я заинтригува.

Как става подборът на темите и гостите в предаването?
Заедно с Ива сме майки. Останалите момичета, които работят за предаването, също. И Милена е майка. Всяка споделя тревогите си и темите за предаването сами се подреждат. Освен това си имаме и сайт www.mama.btv.bg, на който ни пишат зрителите. Това е много важно за нас, защото освен че стават гости на предаването, те задават посоките и диктуват темите.

Пред какви трудности е изправена българската майка днес?Липсата на стабилна социална политика, която да улеснява майката е основното. Държавата не ни мотивира да бъдем родители, а ни отказва от това щастие. Преди време в предаването ни гостува една много чаровна многодетна майка - прекрасна жена с четири дечица. Тя ни разказа, как нейна съученичка я срещнала и когато разбрала, че има четири деца, реагирала импулсивно: „Боже, а ти беше отличничка?!?!” Ето как мислят хората! Това е защото появата на повече деца се свързва с неинтелигентност, а в другите държави не е така. Масово се отглеждат повече от две деца, осиновяват се и държавата помага наистина. Моя приятелка в Канада разказва, че откакто е родила дъщеря си постоянно получава суми за отглеждането на детето. Ей така просто 200 долара. След 2-3 седмици още 200.

Правите ли компромис заради работата?
Естествено, че се правят компромиси. И те винаги са свързани с това, че времето е малко и трябва да си много организирана и стриктна, за да не могат останалите в семейството, да не усещат липсата на мама. Това е най-големият компромис, който прави със себе си всяка работеща майка. Постоянната тиха вина, която се появява вечер под формата на монолог, точно когато децата заспят: „Обръщам ли им достатъчно внимание? Правя ли необходимото, най-добро за тях?”. И все пак мисля си, че едно дете иска да вижда майка си щастлива, дейна и доволна от живота. А аз сега съм такава.

Разчитате ли на някого при вземането на важни решения?
На съпруга ми, разбира се. Майка ми, която е моя приятелка и моите приятелки, които са ми като майки - на тях разчитам и се съветвам с тях. Аз по принцип не съм човек, който обича да остава сам. Когато пък имам някаква грижа, никога не се затварям сама с нея. Излизам, коментирам, разсъждавам, съветвам се и накрая взимам решение! Май типично по женски си решавам проблемите.

Разкажете ни за вашето семейство?
Когато казах „да”, го казах на двама – на мъжа ми и на дъщеря ми, която вече носех в себе си. Сега Надежда е на 10. Синът ми, Андрей е на година и половина и ние, тримата „големи” много му се радваме. Надежда наричаме „малката майка”, защото тя е много отговорна, много точна и на нея може да се разчита. Порасна весело и артистично дете. Сега ходи на театрална школа и има много добро чувство за хумор. Аз много ценя това. Съпругът ми, Румен се занимава с мебелен дизайн и ужасно много ми помага. Наистина нямаше да се справя и наполовина, ако не беше около мен. Обичаме си моментите, когато сме заедно…Звучи банално, но това е най-хубавото усещане.

Кой ви помага при отглеждането на вашите деца?
Тук започва слово за двете баби! Много съм признателна, че има на кого да разчитам. Много безкористно всяка сутрин баба Надя /майката на мъжа ми/ идва у нас като на работа. А майка ми, която все още е на работа, идва да поема вахтата при всяка възможност!

На какво искате да научите вашите деца?
Не знам дали ще се справя, но много искам да ги науча на няколко важни за мен неща – да са уверени в себе си и да си вярват, да бъдат естествени и никога да не забравят това и да гледат на живота от смешната страна, да пазят чувството си за хумор. А иначе като майка си пожелавам, разбира се да бъдат здрави и с много сила и воля, за да осъществят всичко, към което се стремят. За да се случи всичко това, разбира се е важен и таткото. Понякога с него се разминаваме в методите си, но важно е, че целта е една. Кой, как ще стигне до нея - въпрос на лично усещане.

Какво мислите за жените домакини?
Че са поели най-себеотрицателната мисия – да се грижат за семейството. А ако има и деца – тогава не само най-себеотрицателната, но и най-трудната! Това, че са решили да останат в къщи, не означава, че им е лесно. Този мит трябва да бъде разбит!

Вашето послание за нашите читатели?
Ако се обичате много с половинката си сега, през декември, има голяма вероятност през септември да се появи бебе. Много е хубаво, казвам го от личен опит!

Публикувано във Вестник за дома - брой 51 /20-26.12.2007/