I С брат ми много се допълваме
I Майката е човекът, който искрено те обича, другите любови са малко или много измамни

Един от създателите на предаването “Като лъвовете” Ники Априлов работи с деца още от времето, когато е студент. През 1977 година той става ръководител на Пионерския театър в Двореца на пионерите. Едни от първите му възпитаници са Камен Воденичаров, Невена Калудова, Явор Гърдев. Когато прави приемни изпити за състава на театъра, Ники Априлов вижда, че всяко дете предпочита да изпее песничка, популярна от радиото и телевизията. И така се ражда идеята на Ники Априлов и Катя Кисимова, че могат с песни на възрастните да направят една програма. И понеже децата искат да подражват на по-силните, на по-ярките изпълнители, двамата създатели намират метафора с лъва, че е царят на животните, че е най-властният в джунглата, че има едно достолепно присъствие. Ники Априлов неведнъж е казвал, че всяка българска баба мечтае за две неща – да й увеличат пенсията и да види внучето си в „Като лъвовете“.

Кръвта вода не става. Смятате ли, че сте наследили нещо от знаменития ви родственик Васил Априлов?
Това, че се занимавам с деца, с откриване на таланти, с малки ученици, ме свързва с нашия прародственик Васил Априлов, защото работим в една сфера, там където са децата. Той е създал училище 42 години преди Oсвобождението от турско робство. Той е искал да се говори на български език. Аз работя в художествена област, но тя пак е свързана с възпитанието на децата. Така че сигурно има някаква връзка и ние заедно с брат ми много се гордеем с нашата фамилия. Тя е рядка фамилия и още повече сме щастливи, че брат ми има двама сина, които ще продължат нашата фамилия.

Има ли творческо съперничество между вас и брат ви Влади Априлов? Той ли е ваш приемник в бизнеса?
Съперничество няма, има допълване. Ние често си помагаме. Той от мен се зарази с изкуството. Той пише много хубави стихове. За първите спектакли, които започнах да правя за деца, ми трябваше човек, който да пише песните. Аз му дадох този шанс, след което той намери своя път. Но мисля, че ме уважва като творец и намира, че аз без да имам излишно самочувствие съм добър работник на културния фронт.


Плюсовете и минусите от вашата популярност?
От популярността плюсовете са много, за това и страдат повече онези, които не са в публичното пространство. Колкото и да ви лъжат, че това им тежи, че им омръзва, не им вярвайте. За това се борят всички. Човек като птицата иска да има по-ярки пера, за да бъде забелязан. Освен това – това ти дава вътрешно удовлетворение, че не си работил напразно. С популярността ти получаваш признание за своята работа. За минусите мога да кажа, че това ровичкане в личния живот малко тежи, но нека да добавя, че и то е към плюсовете.

Как успявате да подържате духа си млад?
Това идва от зодията. Всички Овни са маниаци на своята зодия Овен. Не случайно Овенът е водач на всичките зодиакални знаци. Бог непрекъснато изпраща изпитания на Овните. Той иска да види до каква степен ще се преборят с дявола и до каква степен заслужават да бъдат първи. Енергията идва от горе, а аз само съм изпълнител на тази енергия. Защото при толкова много трудности, които съм имал, аз съм човек, при който нещата стават на петия, на шестия път, и продължавам, не се отказвам.

Какво ви носи досегът до малките деца?
Може би съм се вдетенил покрай тях или не мога да „побелея“. Не мога да дам формула. Децата не ме дразнят. Дразнят ме възрастните. Това че викат, че се бутат, че тичат, на това не обръщам внимание. Важна е чистотата на помислите. Детето е открито пред тебе. Докато при възрастните е дразнещо лицемерието.

Остава ли ви време за близките хора?
Когато човек иска да намери време, винаги намира. Не съм чак толкова зает. Аз още не съм семеен. Работата изисква едно себеотдаване. Това е моя голяма гешка в живота ми. Трябва в скоро време да я поправя.

Кой е човекът, който ви подкрепя във всяко начинание и на чието мнение държите?
Мисля, че майка ми. По темата за майката съм много чувствителен. Наистина в живота няма по-непреходна стойност от тази. Даже големият български писател Стефан Цанев казва: „Животът се дели на две – със и без майка.“ Значи това е да разделиш всичко, което ти се е случвало от раждането до смъртта на две – със и без майка. Това е човекът, който ме подкрепя. Това е човекът, който искрено те обича. Всички други любови са малко или много измамни, дори и между близки родственици. Но това е човекът, който те приема такъв, какъвто си. Вероятно, защото той те е създал и защото ако ти не си съвсем добър, вероятно грешката е и в него. Но така или иначе това е човекът.

Поддържате ли домашния уют?
Що се отнася до моя дом и аз като англичаните ще кажа, че той е моята крепост. Домашният уют е нещото, което наистина дава на творците истински да бъдат пълноценни. Защото повечето неща човек решава в дома си. Сега живея близо до София. Чувствам се много добре. Обичам този контакт със земята. Моят характер е такъв, че не обичам много шумните заведения. Обичам да садя цветя. Имам малка леха със зеленчуци. Имам две кучета, много обчам кучетата. Кучето е същество, което те обича дори, когато те познава.

За финал...
Пожелавам на вашите читатели да купуват вестника, да го четат, за да го има по-дълго време. Защото дълголетността на едно издание, на едно телевизонно предаване, на един театрален спектакъл говори за качеството на работа на неговите създатели. Така че и на вашия екип желая да бъдете актуални, съвременни, да бъдете рефлективни по отношение на хората и да отделяме повече внимание на обикновените, на простичките неща.

Публикувано във Вестник за дома