Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2010 17:36 - Георги Коритаров: Гледайте на дома мъдро и не го превръщайте в крепост
Автор: rosibel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 14373 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.02.2010 00:49


image
I Съобразявам се единствено с личните ми критерии

I Почивам си с четене на литература, ходя по спортни състезания

"В най-сериозна конкуренция съм със собствените си комплекси, съмнения, държания". Това е казал сам на себе си дългогодишният журналист Георги Коритаров още от първите дни, откакто е в професията. „Така се случи, че от моето поколение в журналистиката останах само аз, няма човек, който да е в тон, с това, което аз правя, като начини на мислене и постигане на резултат“, счита политическият коментатор. С избиране на значими теми и с един стремеж да се изправи очи в очи с проблемите и да не премълчава Георги Коритаров успява да предизвика обществения дебат в „Коритаров Live“. Опитът го е научил, че хората трябва да свикнат да мислят сложно, т.е. да се научат да водят дебати по проблеми, които им изглеждат на пръв поглед далечни. Това се е превърнало и в нещо като професионално мото за него. А любознателността и чувството за хумор помагат на Георги Коритаров да се справи със задачата да бъде водещ и на туристическото предаване „Без багаж“ в Дубай.

Оценката на журналистическата професия е понякога доста субективна. Как се отнасяте към критиката?
Съвсем нормално. Изслушвам всякакви оценки за себе си, но се съобразявам единствено с личните ми критерии. Тогава, когато критиката е съществена и сериозна, отчитам позицията и на критикуващата страна, но се стремя да не се поддавам на внушения. Това, което е най-рисковано за журналистиката е да се подчини на идеята да бъде харесвана. А харесването в тази професия не винаги означава добра журналистика. Често пъти харесването е продукт и на определена конюнктура. Ако журналистът се поддаде на конюнктура, това означава често пъти, че изменя на принципите. Нещо което предпочитам да не го правя. Предпочитам с цената в определени моменти да не бъда харесван, да запазвам позицията си.
Как успявате да провокирате обществения дебат в „Коритаров Live“?
С избиране на значими теми и с един стремеж да се изправям очи в очи с проблемите, да не премълчавам. Моят опит ме е научил и това по някакъв начин се е превърнало в нещо като професионално мото за мен, че хората трябва да свикнат да мислят сложно. Да мислят сложно означава да се научат да водят дебати по проблеми, които им изглеждат на пръв поглед далечни. Например, чувството за солидарност в света е нещо, което за мен не е абстрактна тема, това е нещо, което е съвсем конкретно. Болезнено ми е, когато темата за Русия в България писъства единствено като новина и то в рамките на полусензация. Липсва онзи граждански ресурс, който да даде категорична оценка какво всъщност се случи в Русия.
Кое от уменията ви на добър журналист, ви помогна най-много, за да се справите със задачата да бъдете водещ на „Без багаж“?
Тук ми помогна чисто човешкото качество – любознателност и чувството ми за хумор. Добрият журналист има нюх към всякакви сюжети. Всяка тема, която по някакъв начин ми стане интересна, мога да я представя по всякакъв начин, независимо от какъв спектър на живота е.
Какво е да пътуваш без багаж в Дубай?
Прекрасно! Да пътуваш без багаж в Дубай означаваше преди всичко едно прекрасно приятелство с хората от екипа на „Без багаж“. А откритието на един начин на живот, който ще си призная, ме изненада. Ние в България наистина сме благословени от природата с условията, които имаме. Това пътуване без багаж в Дубай ми помогна да направя едно изключително важно откритие за себе си. Не, че човечеството не го е правело и преди, но за мен беше важно, че го направих като лично откритие. И то е, че човешкият дух, човешкият интелект, човешката визия за бъдещето, човешкият стремеж животът да става по-добър е по-силен от бедността, от атмосферните условия. Казвам атмосферни условия, защото времето, когато бяхме в Дубай, беше не просто горещ период. Когато българинът чуе горещо време си представя 30-49 градуса и си казва, че не може да се живее при такава горещина. 80 градуса на слънце по Целзий си представете. И колко непосилно би било това, ако хората не са стъпили върху такива технологии, които вече на практика неутрализират ефекта от това.

image

Значи е било и изпитание за вас това пътуване?
Изпитание не бих казал, защото там има всички удобства – климатици и други такива привилегии. Така че не съм го почувствал като изпитание, но през кратките отрязъци от 3 до 5 минути, когато трябваше да пресичаме на открито от едно място на друго, то наистина си беше изпитание.
Кое ви провокира да приемете да станете водещ на туристическо предаване - коренно различно от вашия ресор?
Първо Биляна Траянова, която изключително чаровно ми предложи това пътуване. Ние сме в изключително близки приятелски отношения с нея и с Валери, аз си знаех, че ще бъде един купон. Освен това честно да ви кажа „Без багаж“ не е обикновено туристическо предаване. Опитвах се при показване на някои важни места да казвам и важни неща за обществения живот, за политиката. Това което правеше впечатление е, че хората, както сами си признаваха, не говорят за вътрешна политика, там няма партии, няма размишления от типа кой спечели изборите. В Дубай, както знаете е абсолютна монархия, емирът е пълновластен господар.Там имах възможност да чета много от вестниците, които са по-различни. Установих една коренно различна гледна точка за света. Гледната точка на Персийския залив за света.
Има ли личност от медийното пространство, която можете да определите като ваш основен конкурент? 
Така се случи, че от моето поколение в журналистиката останах само аз или ако не говоря за поколение, то мога да говоря за един определен начин на мислене и за правене на журналистика. В този смисъл нямам човек, който да ми бъде като в тон, в това, което аз правя, като начини на мислене и като това, в което се стремя да постигна като резултат. И колкото до конкуренция, аз още от първите дни, откакто съм в тази професия, съм си казал нещо много важно сам на себе си, че най-сериозната конкуренция е със собствените комплекси, съмнения, държания. Започне ли човек да се конкурира с други, някакси губи от увереността си и от силата си на личност. Защото той започва да се съобразява, неусетно вижда някакви други критерии, които са несвойствени.
Какъв е Георги Коритаров извън служебните ангажименти?
Не мога да си дам определение, мога да кажа какво правя. Почивам си с четене на литература, най-често художествена, но и научна в не малка степен, политилогия, история. Това ми дава много идеи подсъзнателно, прави ме да бъда в кондиция. Разширява ми възможността да правя аналогии, сравнения, да разсъждавам. Ходя по спортни състезания.
Имате ли човек, на когото вярвате, когото ще чуете, когато ви каже: „тук прекали“?
В Нова телевизия работя с един невероятен главен редактор на предаването „Здравей, България“ Валя Гиздарска. Винаги се вслушвам в това, което си говорим и което изразява като позиция. Изключителен шанс е човек да има такъв приятел за партньор в професията.
До колко е важна за кариерата на един мъж жената до него?
Важна е в голяма степен. Тя е ориентир. Тя във всеки случай е емоционален кладенец. Тя е изключително важна.
Какво си казвате вечер след спорен и след тежък ден?
Обикновено нищо не си казвам. Стремя се да си освобождавам мислите от работата.
Поддържате ли домашния уют?
Не бих казал, че аз го поддържам. Във всеки случай често пъти си давам сметка, че поддържам хаос – някои нали го наричат творчески за по-престижно, при мене си е хаос.
За финал, какво бихте пожелали на нашите читатели?
Да гледат на дома мъдро и да не го превърщат в крепост.

Публикувано във Вестник за дома през 2008 г.




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rosibel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1017040
Постинги: 85
Коментари: 12
Гласове: 262
Архив
Блогрол