Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03.2010 14:48 - Андрей Захариев: Като новинар се чувствам обществено ангажиран, а това е важно за мен
Автор: rosibel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18448 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.03.2010 14:56


image

I Признателен е на родителите си, че са го направили почтен човек

I Обожава футбола, ските и пее църковни песнопения и автентичен фолклор 

Преди да стигне до “По света и у нас” Андрей Захариев се изявява в доста различна светлина от тази на традиционния новинар. Професионалният му старт започва от радио FM+, където в продължение на около 9 месеца води съботно-неделния блок, а преди да се озове в новините на БНТ 3 месеца е в шоуто “Защо не?”. “Като водещ на забавно предаване безспорно бях много по-свободен, но като новинар се чувствам обществено далеч по-ангажиран”, споделя водещият на “По света и у нас”. Андрей Захариев се радва и на още един професионален връх: “Защитих успешно дисертация и водя упражненията по антична философия в СУ “Св. Климент Охридски”. И това, разбира се, не е всичко, на което е способен тазседмичния гост на “Вестник за дома”. Като един истински родолюбец Андрей пее старинна българска музика в ансамбъл “Юлангело”... С какво ли още ще ни изненада той?

Дълъг път ли извървя преди да стигнеш до БНТ?
Започнах в радио FM+, където в продължение на около девет месеца бях водещ на съботно-неделния блок заедно с Людмил Арсов, мой приятел, който ме и покани в радиото. След това бях три месеца водещ на забавно предаване в Канал 1, преди да се озова в новините, така че пътят ми дотук не беше особено дълъг.
Освен новинар, до колкото ми е известно, ти си бил водещ и на шоу предаване. Какъв формат тв предаване ти допада повече?
Точно така. Трите месеца, които споменах, бяха в "Защо не?", където си партнирахме с Деница, момичето което в момента води "Цветно". Като водещ на забавно предаване безспорно бях много по-свободен, имах поле за импровизация и разчупване на сценария, но като новинар се чувствам обществено далеч по-ангажиран, а това усещане е важно за мен.
Допада ли ти работата на радиоводещия. Би ли заменил телевизията с радио или с изява в печатна медия?
Да си радиоводещ е нещо, което притежава особено очарование. То идва най-напред от факта, че запазваш известна анонимност, поради простата причина, че слушателите не виждат лицето ти. От друга страна тази работа ти дава изключителен професионален тренинг, защото за разлика от телевизията не можеш да компенсираш несполуките на мисълта си с жестикулации или други визуални ефекти. Ето защо радиото си остава изкушение за мен и бих се радвал, ако ми се удаде възможност да работя и като радио-, и като телевизионен водещ. Що се отнася до печатните медии, те ме привличат като поле за развитието на сериозна авторска публицистика, но при всички положения засега не смятам да се отказвам от телевизията, тъй като тя несъмнено дава възможности за по-пълно въздействие върху публиката.
Образованието ли ти помогна да се справиш с нелеката задача на водещия или по-скоро разчиташ на лични качества, на това, което си го носиш в себе си?
И двете, струва ми се, стига, разбира се, да приемем, че наистина се справям.
Отскоро си доктор по философските науки. Имаш ли планове да се развиваш в тази насока?
Да, наскоро наистина защитих успешно дисертация и със сигурност мога да кажа, че ще продължа с науката. Всъщност аз и сега преподавам в СУ “Св. Климент Охридски”, където водя упражнения по антична философия при Проф. Цочо Бояджиев.
На какви теми обичаш най-често да филосостваш?
Не обичам особено много да философствам, но го правя въпреки себе си, поради което ми се налага да пия. Имам предвид алкохол.
Кой е най-достойният ти опопнент или човек, с който можеш да седнеш и да дискутираш наболели теми?
Не са един и двама, но се страхувам, че не са известни на вашите читатели, тъй като не са публични личности, или поне не са широко популярни хора.

image

Как обичаш да oползотворяваш свободното си време?
Обожавам футбола и преди играех много често, но в последните две години почти не ми остава време. Също така съм запален скиор и се надявам, че този сезон ще мога да покарам малко. Иначе чета, разбира се. А, за малко да забравя! Занимавам се и с пеене. Пея в ансамбъл за старинна българска музика, който се казва “Юлангело”. Изпълняваме църковни песнопения и автентичен фолклор. Читателите ви може би са ни видели и чули на 19-ти февруари по време на честването пред паметника на Апостола в София, което се предаде пряко по БНТ.
Най-ценното, което
научи от твоите родители?
Онова, което научаваме от родителите си не може да бъде побрано в няколко изречения. И все пак, мисля, че са успели да ме направят почтен човек, за което съм им признателен.
Успяваш ли да съчетаваш работата и семейния живот?
Всъщност не ги съчетавам, защото около година и половина съм разделен с момичето, с което живеех и от което имам дете. Не е за вярване, но се оказва, че човек може да живее и без едната си половина, макар и половинчато наистина. Жената, за която говоря, се казва Мила и в момента е главен редактор на списание “Хай клуб”. Какви са другите й интереси, честно казано, вече не си спомням, а с какво съм я спечелил навремето - още по-малко.
Добър баща ли си? На какво искаш да научиш сина си?
Най-вероятно не. Синът ми е на три години и четири месеца и се казва Андрея. Името е старинно и непривично за модерния слух, но ще излъжа, ако кажа, че ме е особено еня за това. Бих искал да стане добър човек, та да си отида спокоен от този свят.
Пожелай нещо на читателите?
Да сте живи и здрави, да илядите и да се обичате!


Публикувано в брой 9 /28.02-5.03.2008/ във Вестник за дома



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rosibel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1017062
Постинги: 85
Коментари: 12
Гласове: 262
Архив
Блогрол