I Съпругът ми ме подкрепя във важните неща и когато бъркам успешно ме приземява
I Животът ми се промени на 360 градуса след раждането на детето

Водещият на новини не е говорител, а мислещ журналист, казва топновинарката на ТВ „Европа“ Маргарита Ралчева. Именно това иска да наложи тя в новото си съботно- неделно шоу по ТВ „Европа“. Шефката на „Новините“ е прочела първата емисия „Новини“ по Нова телевизия в далечния месец август 1995 г., а през 2001 г. прочита и първата емисия на ТВ „Европа“. Освен че е направила два филма за войната в Ирак, журналистката може да се похвали и с куп награди, две от които са за „Мис ТВ Чар“ и за „Най-стилна прическа“. В личен план топновинарката се радва на успешен брак с снователя на ТВ Европа Емил Стоянов. А най-малкият член на младото семейство е тригодишната им дъщеря Емилия, кръстена на баща си. Ето какво още споделя Маргарита Ралчева. .
А сега като шеф на Новините взискателни ли сте към подчинените?
Понякога дори повече от необходимото. Перфекционистка съм, искам всяко нещо да се изпипва до последния детайл и това не винаги се харесва на екипа, с който работя, но важното е какво мисли зрителя - нали така.
Споделете ни нещо от опита ви на журналист, който е бил по време на войната в Ирак?
Да правиш репортажи от горещи точки на света няма нищо общо с воденето на новини или с репортажите от Народното събрание, например. Първото което трябва да знае журналистът е как да остане жив и да сведе до минимум рисковете за себе си и за оператора. Странно усещане е, защото излизаш от хотела с нагласата да си свършиш добре работата, а в същото време не знаеш дали ще се върнеш вечерта жив и здрав. Въпреки това излизаш и я вършиш, а вечер като си легнеш и слушаш картечните откоси по улиците на Багдад си мислиш - а, бе аз луд ли съм или какво?
Вие сте прочела първата емисия на ТВ Европа. А лично за вас това ли беше първата ви изява в телевизията?
Не, това не беше първата ми изява. Когато постъпих след конкурс в телевизия Европа вече имах почти 10-годишен журналистически стаж. Четири години, от които в Нова телевизия. Всъщност аз прочетох и първата емисия на Нова телевизия в далечния месец август 1995 година, така, че като усещане за мен не беше нещо ново. По-скоро бях развълнувана, защото първата емисия на телевизия Европа се излъчи навръх Великден на 14 април 2001 година и всичко беше много еуфорично и специално. Като че ли на този свят ден разбрах, че точно това е моето място.
Не ви ли беше страх да отидете там?
Разбира се, че ме беше страх. Ако някой ви каже обратното – не му вярвайте. Но когато живееш с работата си – ти просто я вършиш, а след това анализираш опасностите.



Как приеха близките ви това ваше решение?
Приеха го трудно. Майка дори последните две седмици преди да замина не ми говореше, ядосана от обзелото я чувство за безсилие при опитите й да ме разубеди. Сега вече я разбирам - тя е МАЙКА.
А сега работите ли над някакъв нов проект или филм?
Да, аз явно съм от хората, които никога не спират. Като се замисля дори по време на бременноста си работих - тогава издадох първата си книга. Сега работя върху сценариите на два документални филма. Единият е за българите в Албания и общо взето е най-дългият ми проект, защото повече от година го изпипвам. Другият ще го снимам в края на месец май - в Израел. Чудна история ще излезе оттам - няма да я разказвам предварително. Но най-интересно за читателите ви е може би е фактът, че започвам ново съботно-неделно шоу, което аз ще водя. Искам да наложа американския начин на работа в България. Да покажа, че водещият на новини не е говорител, а мислещ журналист. Затова новинарските емисии ще бъдат слети с разговори в студиото, коментари от страна на водещия и заснети от него репортажи през седмицата. Искам да вкарам вътре и малко лайф стайл - за по-богатите и по-интелигентните. Тази част от обществото според мен сега стои малко изолирано, защото ефирът ни е залят от простотии и дребнотемие. Телевизия Европа е една от малкото медии, да не кажа единствена, която предлага по-бутикова стока. Моето шоу ще бъде черешката на тортата...
Лесно ли вземате решения, особено сега, когато трябва да се съобразявате и със семейството си?
Винаги съм взимала лесно решенията, защото знам какво искам. Хубавото в този случай е, че съпругът ми ме подкрепя във важните неща и когато бъркам успешно ме приземява.
До колко важен за кариерата на една жена е мъжът до нея?
Наблюденията ми показват, че жените в България в повечето случаи успяват въпреки мъжете си. Не искам да обиждам някого, но твърде често ревността от успехите на единия е голяма у другия и този европейски модел за равнопоставеност на половете за съжаление все още не е наложен достатъчно успешно у нас. Слава Богу, при нас не е така и аз дължа на Емил и на телевизия „Европа“ много. Той е много здраво стъпил на земята и успешно реализирал се, което е много важно в отошенията между двама амбициозни партньори. Даде ми най-доброто за кариерата ми - повярва в мен и ми даде възможност да покажа какво мога. Това е напълно достатъчно.



Ще ни разкриете ли тайната на успешния брак?
Любов и взаимно уважение. Това е. Нещата са прости, лошото е, че хората сами ги усложняват.
Промени ли се животът ви след раждането на детето?
На 360 градуса. Това е най-важното нещо в живота ми. Прекрасно е да имаш дете. Вечно не ми достига времето, все съм недоспала, разкъсвам се между телевизията и нея, почти не ми остава време да спортувам, къпя я, а с едното око хвърлям поглед към новините, които вървят на екрана в спалнята... Все нещо забравям, вече ходя с един бележник и си записвам, а малката ми напомня: „Мамо, вземи си тефтерчето да не забравиш тати на летището...”. Неверотяно е, но съм щастлива и като всяка работеща майка се опитвам да давам най-доброто от себе си за нея, за съпруга ми и за работата ми. Дали успявам? Не, но се уча в движение...
На колко годинки е? На кого е кръстено.
Казва се Емилия. Кръстих я на баща й Емил. Живот и здраве през месец юни ще стане на 3 годинки. Сега е в най-сладката възраст. Говори много и то като възрастен човек, а в същото време е един малък сладур – само за гушкане и цункане. Преди около 2 седмици влезе в спалнята при нас сутринта и през сълзи каза: „Мамо, аз много ще слушкам, но искам пак да живея с теб и тати” и в този момент се изплаших. Дадох си сметка, че съм минала границата и намалих темпото веднага. Не за друго, а защото Еми е може би единственото дете, което винаги е живяло само при нас. С Емил от самото начало взехме мерки за това и никога не е била „командирована“ при баби и дядовци. Не ходи и на детска градина, защото искаме да си изживее пълноценно детството. Дори майка се премести да живее в къщата, за да може и тя да помага, и детето да е плътно до нас... И в един момент се оказва, че тя мисли, че не живеем вече заедно. Затова и двамата намалихме рязко темпото на работа, преобърнахме си графиците, само и само за да може да сме възможно най-дълго заедно тримата. В крайна сметка тя веднъж е на 2 годинки.
Какво мислите за т.нар. домакини?
Уважавам ги. Това е техен личен избор. Но съветът ми към тях е - мили дами, намирайте повече време за себе си, вие го заслужавате.
Вашето мото в живота?
Работи върху себе си, ако си достатъчно подготвен, няма да пропуснеш шанса си. Не спирай!

Публикувано във Вестник за дома /брой 17 - 2008/