I Никога не съм живял другаде освен в София и ме е дълбоко срам от този факт
I Обичам да мързелувам на красиви места

Новото лице на документалната поредица „Другата България“ - Петър Мелтев вече направи едно балканско приключение, като посети Косово и Македония. Веднага след като се завърна в България, побързахме да му вземем това интервю преди да е отпътувал за някъде другаде. Оказа се, че за пореден път гостът в рубриката „Обичани водещи“ е възпитаник на НАТФИЗ и близо три години е играл в трупата на Драматичния театър в Сливен. Разбира се, не пропуснахме да го попитаме какво го е подтикнало да застане този път пред камерата? Отговорът на този и на други въпроси ще научите от следващото интервю.

Как реши да станеш водещ?

Реших, че това е нещо, което не съм опитвал досега и сигурно ще бъде интересно. Работи се много бързо, и ако не решиш кой влак ще хванеш на секундата, може да си останеш на перона. Всяко нещо има своите специфики. Въпреки опита, който съм натрупал пред публика досега, никога не ми е станало по-лесно... Не очаквам пред камера да е по-различно.

Какъв трябва да бъде водещият на документалната поредица „Другата България“? Какво ти помогна да спечелиш кастинга?

Да е любопитен, да е готов за приключения, да няма проблем с общуването. Нямам никаква представа какво точно е накарало екипът да предпоче моята скромна особа. Силно се надявам да е интелектът ми, външният ми вид и чувството ми за хумор. Предполагам, че съм успял да се представя добре, когато е трябвало.

Разкажи ни накратко за твоята професионална кариера?

Моята професионална кариера започна преди четири години, изградена е от незначителни успехи и провали, оцветена е от приливи и отливи на различни емоции, и все още не е приключила. След пет години се виждам все още усмихнат.

Като водещ на „Другата България“ смятам да обиколя много места, на които само съм мечтал да бъда; да срещна много хора, за чието съществуване дори не съм и предполагал, да се опитам да предам, каквото съм видял. Мисля като за начало да се съсредоточа върху целите на предаването.

Сподели ни нещо интересно от пътуването ти в Косово?

Фанатичният оптимизъм. Това е място, на което да си помислиш нещо негативно означава да загубиш почва под краката си. Хората там нямат нищо сигурно, и не им остава друго, освен да живеят на 100% и да видят какво ще стане. Вечеряхме с човека, „златно чудо“ в Косово и той ни разказа как се правят рекламите за тази стока. И там, а и у нас...

Познаваш ли много българи по света? Смяташ ли, че българите, които живеят в чужбина се различават от тези, които са останали в България?

Много от хората, с които съм израснал заминаха. Бих искал да ги издиря и да възстановя изгубените връзки. Мисля, че хората извън България и тези в нея се различават много, но въпреки това всички българи имаме нещо общо и то не е само чувството на съпричастност. Дори българите второ поколение, които са се интегрирали в средата и вече не са „пришълци“ носят този белег.

Живял ли си някъде в чужбина?

Никога не съм живял другаде освен в София, и ме е дълбоко срам от този факт... Съжалявам – не мога да дам никакъв съвет, нито на заминаващите, нито на завръщащите се, но мога да им пожелая едно – кураж.

От родителите си ли наследи професията?

Роден съм в семейството на адвокат и кинорежисьор. Според много хора крушата не пада по-далече от дървото. Може би - да. Наследил съм аромата цигарен дим, който оставаше, полепнал по мокета след дългите вечери, в които тате събираше колеги вкъщи, и по цяла нощ правеха от нищо – нещо.

Как прекарваш свободното си време?

Мързелувам на красиви места.

Предпочиташ да си сред хора или да се усамотиш вкъщи в приятна обстановка?

Обичам и да съм сам, и да съм с хора. Нещо повече – пристрастен съм и към двете – и към общуването и към усамотението.

Пожелай нещо на нашите читатели?

Скъпи читатели, не оставяйте телевизията да ви управлява – вие сте тези, които държите дистанционното.



Публикувано във Вестник за дома /брой 25 - 2008/