• „В най-студения ден, когато любовта си отива, облякла последната си рокля и си много капризна“

Близо 30 години Валери Славчев следва посоката на своя „Хоризонт”. Многобройни концерти, фестивали, клубни изяви в страната и чужбина, три авторски албума – „Нарисувай”, „Нежно” и „Откривам злато” и още, и още... В този забързан ритъм медиите едва ги догонват, за да отразят дейността им. Но ние имахме късмет. Срещнахме се с бандата в много важен за тях период и си поговорихме за предстоящия им четвърти албум, за любовта, приятелството и големите събития в живота им. За тези от вас, които все още не ги познават, това са Валери Славчев – вокал, китари, Валери Иванов – бас китари, Харитон Стаменов – клавишни, Бойко Иванов – ударни инструменти.

Вестник за дома: Как ви хрумна идеята за група „Хоризонт”?
Валери Славчев: На времето вуйчо ми беше бас китарист в една група. Той ме заведе (80-те години) на тяхна репетиция в Елин Пелин. Като влязох в тяхната репетиционна стаичка, те учеха едно парче на Рейнбоу от малка грамофонна плоча. Много ме впечатли цялата тази творческа обстановка и начина, по който се случват нещата. Дядо ми пък свиреше на валдхорна. Така, че идеята може би е съвкупност от генетика и случайни събития.

В. за дома: Валери, ти си фронтменът, но пишеш и песни. Другите вземат ли участие, дават ли идеи?
В. Славчев: В една група винаги творчеството е колективен труд. Като стартирахме, когато бяхме ученици, като че ли подхождахме по-смело в това нещо. Да пишем нови песни, да ги записваме, да се случват нещата бързо, на концерт да ги изсвирим, въобще тия неща да намират някаква реализация. Сега като че ли станахме по-предпазливи, може би защото искаме по-качествените неща да достигат до хората, а не всичко, което правим. Може би затова сега по-рядко излизат наши песни. Да не кажа, но 90% си остават като неща, които са част от кухнята на групата, в репетиционната или в едни демо варианти, които не виждат бял свят. А може и да не сме прави, че постъпваме така. Може би по-голяма част от песните трябва да виждат някаква реализация. Колкото повече време минава, толкова по-трудно създаваме продукт, именно поради тези притеснения, че може да не е достатъчно качествен.
Валери Иванов: Просто не се получава да решиш, да седнеш и да напишеш една песен. Това е до момент, до настроение. Дори понякога идва една идея в някакво време и минават няколко дни, докато седнеш да я напишеш.

В. Славчев: Аз си дрънкам вкъщи на китара постоянно и до мен има един телефон, който винаги е готов за запис на някоя идея. Телефонът ми е пълен със записи на какви ли не идейки. Един ден, като ни спре вдъхновението ще можем да се върнем назад и да ги ползваме.
В. за дома: Изкуството за вас спринт или маратон е?
Валери Славчев: Сбъдната мечта с продължение.
В. за дома: Вие следите и обществените нагласи. Видях едно ваше участие в протеста срещу ГМО. Това, което се случва в политическия и социалния живот, отразява ли се върху творчеството ви?
В. Славчев: Интересуваме се от тези неща. Правим го единствено заради себе си, интересуваме се от какво ли не. Покрай това наше любопитство попадаме на теми като шистовия газ, ГМО, Законът за горите - неща, които касаят обществото като цяло. Когато се намери една пресечена точка с нещо, което ни е интересно, ние по един или друг начин се включваме в масовите събития.
В. за дома: Повече младото поколение ли ви харесва?
В. Славчев: Тийнейджърите са едни палавници, на които няма угодия – днес харесват едно, утре – друго. Мисля, че тези, които ни харесват са готини хора. Тогава, когато ни се случи да контактуваме с тях, на нас ни допадат и благодарим на феновете на бандата.

В. за дома: Какви са отношенията ви в бандата? Конкурирате ли се помежду си?
В. Славчев: Любовни и приятелски. С басиста Валери Иванов сме заедно от 1986 година. Приятели сме и винаги през годините с хората, с които сме свирили в групата, сме били преди всичко приятели. Никога не е имало конкуренция. Стартирахме групата през 1984 година като ученици.
В. Иванов: Най-важното според мен е приятелството, допълването, всичко друго е въпрос на война на характери, а пък при нас няма такова нещо. Ние просто се дърпаме един друг да си помагаме, отколкото да влизаме в излишни пререкания, които само спират музиката.
Валери Славчев: За толкова години сме си дали сметка, че за да върви работата, трудностите трябва да ги преодоляваме.
В. за дома: Над какво работите сега? Ще има ли нов албум през 2013 г.?
В. Славчев: Работим над нови песни. Искахме да издадем новия албум до края на тази година, но се надявам да сме готови до лятото догодина. Вече имаме пет готови парчета. В тях пеем за приятелството, за любовта, за теми, за които сме пяли и преди. Ние не изпадаме в крайностите както в музиката, така и в живота. Избрали сме златната среда.
В. за дома: Пътувайки из страната, къде ви посрещат най-горещо?
В. Славчев: На много места имаме добри приятели – Казанлък, Варна, Русе, Пловдив, Сеул и др.
В. Иванов: Навсякъде е интересно и навсякъде хората са любопитни и отворени. Хората са много добронамерени към нас.