Постинг
12.03.2008 23:08 -
Емил Трифонов-Кембъла: В моята Вселена аз съм Бог
Автор: rosibel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4216 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2011 08:36
Прочетен: 4216 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 19.06.2011 08:36
I Или си истински - непресторен, или хващай шумата!
I Верен съм като немска овчарка
Емил Трифонов всяка вечер коментираше заедно със зрителите на “Говорилня” най-актуалната тема от утрешния печат. Негово дело са седем албума с авторска музика. Той обичаше да пише поезия. Последният том на "Нещо за четене - 3" беше издаден края на 2006 г. А когато му оставаше време пишеше за "Плейбой". Точно преди да отиде към студиото, където ще записва ново парче ни даде и това интервю: “Ще му снимаме клип и го даваме... знам ли, то, комай няма смисъл. За Евровизия. Както и да е. На връх Нова Година, традицията повелява – Каварна, ще сме пак отбор юнаци. Рони Джеймс Дио, Салиевич, тия са пичовете от Ъндърграунд, и Ахат, и Ибряма, и Илия Луков, и кой ли не...“
Разкажи ни нещо от кухнята на "Говорилня"?
Точно си е кухня. Човек кани гостите в гостната, приятелите – в кухнята. Забавляваме се, правим си смешки и номера, въобще, екипът е шантав. Яко. Хубавото е, че зрителите усещат веселбата. Зрителя не мож` го излъга току-така, с разните му там – ауто Q-та, балеринки, екип от сценаристи и прочие. Или си истински, ти разбирай – непристорен, или хващай шумата. С едно ферариии с цвят червен...
Какво е най-важното нещо за теб и какво още искаш да постигнеш?
Е тая реклама ми е най-гадната. Колчем мина покрай телевизора и току ми я въврат у мордата... “Това ли е най-важното”? Всичко е важно. Мъничките нещица, които усмихват деня ти. Случайният таксист, който не ти взема кинти. Хубавата книга. Филм, който ти сълзи очите, та се налага да гледаш наопъки. Гяволитата ученичка, която почти по детски кокетничи с теб. Фриволието, с което завъждаш другарства. Другия ден. Най-важно е на другия ден.
Как започва и как свършва един твой ден?
Пиша до сутринта. И без друго адреналинът от предаването ме държи. Кой каквото и да казва, ама като си останеш само по себе си и... `бе, все си приегравам и преигравам всякое обаждане, все недоволствувам и... все за нещо ще намеря да се начумеря. Преди опитвах да гледам някой филм, ама толкова съм зает със себе си, че не ми се получаваше... Докато ме докарат до нас, то стане един, един и нещо и освен да седна да пиша... Ставам към 10, ида да блъскам, залата е буквално на метри от нас, да зимата шашкам прахожыите с късогащие, ама и за какво да навличам продължителни гащи, като за няма и десет секунди съм у залата?! Ям, обикновено съм качил три-четири нови филма на iPod-а, не мога да седна да преживям, ако не чета или не гледам филм. Сигурно съм зверска екзотика отстрани. Мен си ми е уютно... После репетиции, делови срещи, да не пропусна, Котката звъни през половин час. Маскимум 45 минути. Което ще рече – ден пълен с Любов... Вечерта на работа. Обичам си работата. И ББТ, и книгите, и музиката, и... бе знам ли, да не се окаже, че съм влюбен в мене си? `Щот`, да си кажем правичката, понякога се ревнувам...
Правиш ли компромиси заради работата?
Никакви.
Каква е цената да си известен?
Е, то е ясно. С безизвестието си плащаш Известността. Хубаво е. Отговорно. Мен ми харесва да ми дават отговорности.
С чие мнение и критика винаги се съобразяваш в личен и професионален план?
И в злостната критика има истини, които ако си силен, ще... щях да кажа “приемеш”. Явно не съм толкова силен... Ще си го призная направо. Понеже Натурата не ме е дарила с извънмерна красота, като пеньо, например, нарочно го пиша със ситни букви, мен винаги ми се е налагало да се боря. И за кокъла, не Велев от Левски, а за оня, с обилните мръвки. И за момичетата. И за бачкането. И за... за всичко бе, нямам нищо дадено даром. Даже ми е страшен кеф, тук се кушб да го река – “импресионистичен кеф”, да почервам. Все ми изглежда, че не съм достатъчно харесан, това, щот имам все пак себепреценката и за туй, дай да се поподмажем... Абе, комплексар съм. Какво казваш за критиката?!?
Най-важният човек за теб?
Най-важният човек за мен съм аз. Уютно ми е, както вече казах в тая кожица. И за нищо на света не бих я... да речем – сменил. Продал. Както се казваше в една песен – “във моята Вселена аз съм Бог”. Ае стига сме скромничили и ае веднъж завинаги да се разбере, че ако достатъчно уважаваш себе си, това означава, че зачиташ и чуждото Себеуважение, а?
Как изглежда личният ти живот?
Разпилян.
Какво мислиш за изневярата?
Моята? Или Нейната? Славейков, чини ми се редно да се доверим тогова, еднъжка рекъл – “Всекиму собствено лайно ливанто се чини”...
За какво мечтаеш извън работата?
Ако имам един живот в Телевизията и друг – извън, пуврага и Телевизията...
Кое е най-характерното за теб като личност и като мъж?
Веднъж Васа Ганчева каза за мен, само отбележете колко е оригинално, че съм мъж, като л...о на дъжд. Интелектуалка, а? Не пуша, не пия кафе и не прощавам. Лоялен. В смисъл, не че ям лой, малеее, ми тогава, Виктор АнгеллЛоев?!?... Шегата настрана. Верен съм като немска офчарка. Неправдата в мое присъствие ме обрича на рипанье. То и затова носът ми е такъв, с поначупен релеф... Абе по-добре да те пребият, нежели да стоиш като един същински фетюк и да си налягаш парцалките. Руснаците на женчовците, да не потребя думи, от които хартията се черви, тъй им казват. Фетюк.
За финал - любимият стих, написан от теб и какво те подтикна да го измислиш?
Тринайсет въпроса... нарочно ли? А стих ли да кажа или текст от песен? Защото песента изисква римуване, което ако звучи без съпровода на музиката звучи, пак ще го кажа, заради римите като... абе звучи маниерно. Все едно някой префърцунен костюмар пие кафета с канела, а малкото му пръстче, като някой чудесен гръмоотвод за присмех всячески и разнообразен – вирнато на възбог...
Та тъй, ае една стара песен, която не сме свирили... комай... абе зле съм с математиката... Не сме я свирили от 1997 година...
Непразна съм от тебе каза Самотата. Сядайки на стола от който се плаче. Крилата й скриваха гледката с краката. Във дланите й стихна овехтяла светлината. Вярата в пролетта идва винаги с началото на есента. Ледена тишина. Живея във аквариум и дишам красота...
В смисъл, че потребата от красота, те кара да... не, не те кара, абе без нея не можеш, тя е... ми тя си е като въздуха бе... И сори за римите... Ама ако не са така, звукоподражателни краищата, а кажи как да го изпееш? Пък красотата... Ми то не е важно ти как изглеждаш. !!!ното е Тя. Как изглежда. Някаква безсъзнателна потребност да имаме хубава жена. Нищо, че както си му е реда, накрая тя се оказва поредната киселица. Дето не може се самоуби даже. Резне вени ли са, артерии ли са и то отвътре изтече саламура... Само давай зелето и туршията. Сос имаме. Абе, жената е като тайфуна. Идва с духане и си отива с къщата...
Публикувано във "Вестник за дома" - Брой 51 - 21-27.12.2006, Година XV
Една идея във връзка с BlogCamp-3 във В....
Моята лекция за BlogCamp-2010 във В.Търн...
Реката и моята ..."Приказка..."...
Моята лекция за BlogCamp-2010 във В.Търн...
Реката и моята ..."Приказка..."...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
