I Нямам семейство, но имам много приятели и обичана сестра

Решаваща роля за творческия път на Васа Ганчева е срещата й с незабравимия Методи Андонов. Тя е била негова асистентка, след което съдбата я праща в телевизията, където е вече трийсета година. Скоро тя става една от водещите фигури на модерната тв режисура. Учила е в Кралския институт по история и теория на театъра в Стокхолм. Васа има стотици заглавия зад гърба си и е професионален преводач от няколко езика. В момента пише книга, посветена “малко нахално на собствения ми живот и преживявания”, споделя авторката. Предстои й превод на още няколко пиеси на Стриндберг – въобще счита, че човек, докато е жив трябва да развива уменията в себе си и да ги извежда в професионална орбита. От януари тази година Васа е автор и водещ на предаването “Вкусът на живота”, чиято идея й е предложена от Уляна Пръмова – генерален директор на БНТ през миналата есен, а заглавието и съдържанието са на Васа.

Защо избрахте аудиторията на “третата възраст”?
Освен, че е най-многобройна, тя е и най-пренебрегната, както в обществен, така и в медиен смисъл. За възрастните хора се избяга всякакво внимание, дори темата често предизвиква смут и отвръщане на очи и уши. Подобна “гнусливост” е недопустима в цивилизационен смисъл.

Как бихте характеризирали хората от тази възраст? Каква е тяхната психология? 
Ами хората от тази възраст в повечето случаи са смазани от непосилното време на живота, те почти престават да общуват, губят ориентири, затварят се по домовете си и живеят в икономическа и нравствена изолация. За щастие, обаче, много пенсионери сами си организират живота – по клубове, по малки общности. Предаването има за цел да повдигне духа на възрастните, да им помогне да обърнат взор към качествено подобрение на духовния си живот. За това възможности бол, важно е да се пробуди желанието.

Вашият вкус от живота?
Моят “Вкус към живота” определям с нарастващите мераци за работа и отваряне към хората, към нестихващия “бохемски” стил, верността към приятелството и вечното търсене на любовта.

Първите трудности, с които се сблъскахте в професията?
Работила съм във всички жанрове с еднакво желание и успех. Смятам се за сполучилите в режисьорския бранш, оставила съм стотици заглавия във фонда на БНТ. Работата е трудна и неблагодарна поради ефимерния си характер, но е като опиум, без който не можеш. Самият характер на ТВ труда – симбиоза между техника, информация и изкуство е магически. 

Какво мислите за младите колеги – журналисти?
Младостта е нещо изумително, особено ако е реализиране, както трябва. Обичам и работя с млади хора, дано прихванат от моя и на колегите oпит. Опасявам се, че днешните млади трудно могат да се нарекат професионалисти, защото са незадълбочени и недостатъчно грамотни.

Как успявате да вършите толкова много неща наведнъж?
Не ми е трудно, обичам дори да си поспивам и намирам време за всичко при разумно разпределение на задачите.

Каква сте извън служебните ангажименти?
Обичам много да се забавлявам с добри приятели, добра храна и хубаво вино. Домошар съм, обожавам – да готвя и да сбирам хора около себе си. Нямам семейство – така е решила съдбата – затова пък имам много приятели и обичана сестра Вера.

Как поддържате уюта в дома си?
С любими вещи, любими “гнезденца” и домашния ми любимец – прословутия котарак Хохо.

Кое е най-характерното за вас като личност и като жена?
Колкото съм безкомпромисна в работата си, толкова съм толерантна в живота. Лъжата, завистта и злобата ме задушават, не притежавам нито един от тези ужасни недостатъци, но те ме обкръжават непрекъснато. Винаги ми е харесвало, че съм жена и като таква смятам, че съм добре реализирана в живота. 

Думите, с които бихте описала българската жена днес?
Ако се има предвид, че в минали времена, дори до скоро българката бе смятана за великомъченица днес тя съумя да се издигне над просташкия патриархализъм. Хубава, умна и надарена тя отстоя правата си на равнопоставена с мъжа във всички сфери на живота.

На какво се смеете?
Смея се често и от сърце, но не умея да се подигравам или злепоставям. Казват, че имам добро чувство за хумор, което много ми е помагало винаги. Надсмивам се на невероятната простотия, която ни залива от ТВ екрана, макар че като ТВ експерт страдам от разразилите й се мащаби.

За финал, какво бихте казали на нашите читатели?
Обичайте семействата и приятелите си! Ценете ги високо, стимулирайте се взаимно, четете повече, бъдете пимер за младите! По-високо знамето на духовността, обръщайте се към великата ни история, тачете Майка България!


Публикувано във "Вестник за дома" - Брой 20, 16-22 май 2007 г.