Прочетен: 17952 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.03.2010 03:17
I Аз съм много независим човек, ценя времето и пространството за себе си
I Обичам хората да се чувстват уютно в мое присъствие, но да бъдат и на щрек
„Рано ми е още за равносметки или просто не обичам да ги правя“, казва водещата на „Часът на мама“ Ива Дойчинова. Разхождайки се емоционално през миналото си, тя с радост се връща на спомените от дългото си пребиваване в Радио ФМ+. Хората и до днес я асоциират с това и с много характерния й глас. Усещане за смисленост, развитие и щастие Ива постига и в ток шоуто „Искам работа“ по Нова телевизия. Много удовлетворена се чувства особено, когато предаването печели 1 награда на фестивала Сребърна антена в Албена. Друг връх в кариерното развитие на водещата е Сутрешният блок на БНТ, който е голяма школа за всеки журналист. Решението да напусне „Денят започва“ е твърде трудно за Ива, но идеята и екипът на „Часът на мама“ я грабват веднага.
Трудно ли взехте решението да напуснете БНТ и да станете водеща на „Часът на мама“?
Да, трудно решение беше. Предложението от Супернова медия дойде в момент, когато готвех свое предаване по БНТ – бяха ми предложили разширено издание на културната рубрика в Сутрешния блок с моя концепция и бях много запалена. От друга страна търпението не е силната ми страна и когато нещата се позабавят започвам да се изнервям - това ми е слабост. Идеята за “Часът на мама” ме грабна първо като формат – ток шоу и риалити в едно. Много модерна, свежа, съвременна концепция без аналог на телевизионния пазар у нас. Най-решаващият фактор бяха хората и екипът, който се сформира. Милена Будинова – продуцентът е изключително лъчезарен, позитивен, модерно мислещ човек. Тя с лекота печели хората. Когато след кастинга се оказа, че ще работим с Боги вече окончателно реших. Това е пасване от първата дума. Лекотата, импровизацията, чувството за хумор за неща, които ни обединяват и дават общия дух на предаването. Лесно е да теоретизираш, когато децата са в нечии чужди ръце, далеч от теб. Те са при нас и със смеха, и с плача, и с тръшкането. В същото време „Часът на мама“ е модерно предаване. Искаме да даваме повече пространство на съвременните идеи, а не толкова на предразсъдъците и суеверията.
Каква е тайната на вашия професионализъм?
Благодаря, ако това е оценка. Не знам дали е професионализъм, но моят “почерк” да го наречем така е да слушам разговора и да се ръководя от неговата динамика, а не от предварително написани въпроси или схеми. Водещият трябва да е диригент – да удължи някоя част, да съкрати друга, да постави акценти, да вкара контрапункт. Да не е твърде предвидимо провеждането на разговора.
Какво не знаят хората за Ива Дойчинова?
Мисля, че не съм много различна, от това, което съм в ефир. По някога съм по-дистанцирана може би, по-наблюдаваща, анализираща... Обичам хората да се чувстват уютно в мое присъствие, но да бъдат и на щрек. Тогава става интересно.
Наследихте ли професията от вашите родители?
Не. Майка ми е инженер химик, баща ми, Бог да го прости, също по образование беше инженер, но със силно директорско развитие. Но и двамата имат много таланти. Майка се разви като керамик, след като се пенсионира, баща ми рисуваше добре и пишеше. Това ни обединява много повече.
Кой е най-добрият ваш съветник при отглеждането и възпитанието на децата – книгите, опитът на майка ви или...
Навремето – Спок беше всичко. Много ми помогна. Четох и една книга за детската психология, която ми я даде един психоаналитик – много съм благодарна за това. Ставаше дума за независимия и пълноценен детски свят, който е толкова психологически богат и сложен, колкото нашия. Там нямаше опростяване на нещата и елементарна педагогика. Беше много честна и ми даде пътища за много отговори. Но повечето трябва да си ги търсиш сам. Важен е пътят – да си равностоен с твоето дете, да не робуваш на догми, да го наблюдаваш и обичаш.
Разкажете ни за вашето семейство? От колко години сте омъжени? Като говоря за брачния си стаж обичам да отговарям с от ...айсет години сме заедно. Наистина са много. Запознах се със съпруга ми, когато бях тийнейджър, а точно на 20-тата ми годишнина се срещнахме отново и сме заедно. И като гаджета, и като съвместно живеещи, и като съпрузи по-късно. По образование Димитър е художник, а в момента се занимава със строителство. Динамичен и изненадващ човек е – типичен Близнак. Девойките са: Ида – скорпионче, усмихнато, емоционално дете. Много се гордея с нея напоследък. Пълна е с енергия, с добро, с желания. Сутрин става за училище като войниче – с две минутки преди мен, оправя се и се зарежда пред вратата с огромно желание да отиде на училище. Радост и енергия – това е тя. Мина е по-малката, все още ходи на детска градина, зодия Дева. Тя е любов и очарование. Много гушкаво дете и ужасно се старае да се хареса на всички, да помога. Много е умна и словесно много бързо се развива.
През какви трудности минахте по време на вашето майчинство?
И друг път съм казвала, съвсем честно спрямо себе си – трудно се родих като родител. Аз съм много независим човек, зодия Водолей. Много ценя времето и пространството за себе си. Когато родих Ида най-много ме смути това, че вече не принадлежа на себе си. Не мога да ям, когато искам, не мога да спя, когато искам, не мога да купонясвам... Тази зависимост от децата трябва да се осмисли и да се приеме като любов и като даване. Тогава нещата стават хубави.
Вашето послание за нашите читатели?
Направете своя дом своето любовно място. Уникално и щастливо като вас. Не е нужно да прилича на моден журнал и всичко в него да е ново. Оставете нещо, направено от ръцете ви там, от децата ви. И гушкайте любимите си хора често!
Публикувано във Вестник за дома 2008 г.
Мая Димитрова: Малко хумор, много истина...
Лора Крумова: Вито не става за водещ
Квантовата Теория и Магията
Образа на Abraxas във филма "Jupite...
