Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2010 14:42 - Даниел Цочев: Държа да съм максимално естествен и да бъда себе си
Автор: rosibel Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12726 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.05.2010 14:49


 

image
На пръв поглед водещият на “Игра за милиони” Даниел Цочев създава впечатление на затворен човек, който слага бариери. “Но много често изненадвам дори и себе си, че съм приказлив, когато ми е приятна компанията”, откровено си призна той пред “Вестник за дома”. Освен като телевизионен водещ, той е познат и на публиката на театър “Възраждане”, на чиято сцена играе от 1996 г. В кариерата му не липсват сериозни роли, сред които може да откроим тази на Апостола в телевизонната постановка “Тайната вечеря на дякона Левски”. Така че това, което още актьорът не е направил, е една хубава роля в киното. А извън камерата и прожекторите Даниел Цочев е признат специалист по правене на купони. Това умение вероятно се корени в зодията му – Водолей.

Как се почувствахте, когато за първи път стъпихте на сцена, различна от театралната? С какви трудности се сблъскахте?
Извън театралната сцена съм бил много пъти, бил съм водещ на много места – и на „Златния орфей“, и на „Мелодия на годината“ и на други обществени и културни събития. Но спецификата на играта, която водя, е нещо съвсем различно от това, което досега съм правил, и ми създаде логични трудности. Трябваше да овладея най-вече правилата на играта в много кратки срокове. Общо взето след заснети 136 предавания аз продължавам да се изумявам от паметта си - знаех, че имам, но чак такава бърза и усложлива... Дано всичко това да е здравословно.

Има ли случка от „Игра за милиони“, която много ви е развълнувала?
От съвсем новата история на играта, т.е от последните игри, имаше една акушерка, която сподели в началния ни разговор проблемите на съсловието, беше толкова деликатна и скромна. Тя в един момент достигна сумата 2 млн и 960 хиляди лева и просто не можеше да повявра на очите си. В крайна сметка мисля, че си тръгна с 18-19 хиляди лева. И бях истински щастлив, че този човек, който имаше страшна необходимост от тези пари ги получи.

Повече енергия изразходвате, когато сте водещ, или когато сте на театралната сцена?
Мисля, че енергията е еднаква, когато човек иска да си свърши добре работата. Тук все пак може би е по-голяма, защото имам нужда от физичека издръжливост, не само психическа, защото студиото е страшно голямо, има 200 души екзалтирана публика, която трябва да контролирам аз като водещ, играчът, който не се знае накъде е – дали е концентриран, дали е прекалено напрегнат, асистентите от една страна, правилата от друга... Така че в „Игра за милиони“ полагам страшно много усилия.

Вярно ли е, че сте отслабнали със 7 килограма по време на подготовката на предаването? Каква е причината?
Да. Причината е напрежението, нервите, свива ти се стомахът и не ядеш. Между другото всичко това продължава по време на тридневката, когато снимам играта, и има същият резултат.

Не ви ли се иска понякога да избягате от всичките ви ангажименти?
По принцип съм в най-добрата си форма, когато имам много неща да върша. По-неработоспособен съм, когато трябва да се концентрирам върху едно нещо. Разбира се, че се усеща умора, обаче е невероятно, аз не мога да го опиша. Това е сладката умора за добре свършената работа. Наистина много е приятно. Получавам много положителна енергия директно в залата от страна на публиката, колегите, играчите. Най-вече ме кефи екипа на “Глобал Вижън” в лицето на Магърдич Халваджиян. Всички са професионалисти. Нещо, на което страшно държа аз. Освен това са много приятни и приятели-хора. Те са хора, с които се разбирам с една дума, с един поглед даже.

Какво правите през свободното си време?
Няма такова. Използвам да напускам София, поне за ден или два. Ако човек се настрои добре и 24 часа стигат да релаксира.

Вие лично на кой герой или актьор бихте се оприличили?
Аз лично бих сравнил водещия Даниел Цочев с актьора Даниел Цочев. А тях двамата с човека Даниел Цочев, защото държа да съм максимално естествен човек и да бъда себе си във всяка една проява на професията ми и в житейските ми контакти.

image

Сигурно имате най-любима роля в театъра и такава, която бихте искали да изиграете?
Всички, които не съм ги изиграл ми са любими и ги очаквам. Разбира се, в театъра имам любими роли. Много любимо и мило ми е едно представление “Венецианска загадка”, в което играем заедно с Нона Йотова. То е на Джузепе Берто с режисьора Здравко Митков. Получи се една магия между нас тримата и може би четиримата - с автора на пиесата. Беше истинско удоволствие. Живеехме на сцената, както казваха някои зрители за един час видяхме цял един човешки живот. А сега последната ми е най-любимата – играя финия господин в пиесата “Сексуалните неврози на нашите родители” в театър “Възраждане”, постановка на Николай Поляков, по текста на Лукас Берфус. Това го препоръчвам на читателите ви на 5 април.

Какъв е Даниел Цочев извън камерата и прожекторите?
На пръв поглед създавам впечатление на човек, който е затворен и слага бариери, но много често изненадвам и себе си, че съм приказлив, когато ми е приятна компанията и съм човек, който не обича да е сам и държи много на компанията и на приятелите. Слава Богу, мога да се похваля с една по-близка компания, която ми е още от студентските години и до ден днешен. Компания, която расте, а не намалява. Признат съм като специалист по правене на купони. Приемам го, че е така, защото не е просто да поканиш едни хора, трябва си една подготовка и оттам нататък, каквото стане, стане. И винаги става. Така че сърцето на команията съм определено. Смятам, че това умение се корени в зодията ми – Водолей. Скоро бях на рождения ден на Магърдич Халваджиян, който също е Водолей и видях моя си купон. И той по същия начин беше сърцето на компанията си там.

Каква трябва да бъде достойната за вас жена?
Няма конкретен отговор. Контактът ми с хората, а още повече с жените държа да е абсолютно емоционален, и в никакъв случай рационален и преценъчен, „за“ и „против“, плюсове и минуси. Разбира се, държа след хубавия секс да има какво да си кажем, а и преди това също да има за какво да си говорим. А и да ни е интересно. Моят професор, Бог да го прости, Гриша Островски, казваше: „Не е номерът да свалиш някоя жена, а изкуството започва след това - да я задържиш и да продължавате да сте си интересни.“

Имате ли мечта, която искате да постигнете в личен план, а и в професионален?
Може би един ден трябва да стана семеен. В смисъл да имам семейство, да имам близък човек, в смисъл на това, което се казва семейство, деца... А в професионален план може би не трябва да чакам, а сам да си потърся едно актьорско предложение за кино – там е мястото, където достатъчно не съм се изявил. Голямо мое постижение е ролята ми в телевизионната постановка “Тайната вечеря на дякон Левски“, където играя самият Левски. А сега предстои да излезе 6-сериен телевизионен филм на БНТ “Людмила и Руслан”. Там играя нетипична за мен роля на гей мръсник. Така че това, което още не съм направил е една хубава роля в киното.

Умеете ли да готвите? Гастроном ли сте?
Заканил съм се, че един ден ще направя такива опити, защото аз съм любопитен човек и това е нещо, което не съм се опитвал въобще. До момента не съм се изгорил на печката още. Лошото е, че съм лаком човек и не мога да се ограничавам, нямам воля за това. Ям всичко, но се старая напоследък да пия по-умерено и да ям нещо по-диетично, защото трябва да поддържам форма.

Кажете нещо за финал на нашия разговор?
Задължително трябва да се събуждаме усмихнати, а не да се чудим защо сме се събудили и да ни е яд, че трябва да тръгнем нанякъде през този задаващ се ден. А също и ако има близък човек до теб, на когото искаш да кажеш - обичам те, да не го отлагаш в никакъв случай, а да го направиш на момента.

Публикувано във Вестник за дома /в брой 12 - 2008/




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: rosibel
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1017102
Постинги: 85
Коментари: 12
Гласове: 262
Архив
Блогрол