I На този свят не ни трябват много неща

I Важното е да имаш няколко приятели, един от които да обичаш

I Живея в малка, но изящна и удобна къщурка 

Истинската кариера на Симеон Идакиев започва с най-дългото му пътуване - прекосява Латинска Америка със служебна „Нива“ за 7 месеца. „Аз реших да заместя цял тв екип и да тръгна сам да правя предаване. И така се роди тази рубрика, която аз дълги години поддържам: „Един мъж, един автомобил, една камера“. Известният пътешественик е впечатлен от много места по света, но не би заменил българската природа за никоя друга. Привлечен от тематиката на предаването, Симеон Идакиев е вече 22 години верен на “Атлас”. И през ум не му е минавало, че ще води толкова много години. Просто така се случва. “Но ако сега ме поканят да правя новини, няма да се съглася”, казва водещият. Симеон Идакиев е живо доказателство, че човек трябва да си намери пътя, защото той е завършил Българска филология, вади си хляба с журналистика и води географската рубрика на БНТ, макар че тя отдавна не е само географска. Хората често го спирали по улицата с думите: “И аз като вас съм завършил География”, а той им отговарял: “Да, но аз не съм!”

На 6 октомври предаването “Атлас” ще навърши 39 години от появяването си на екран. Как ще бъде отбелязан този ден?
Понеже не е кръгла годишнина отбелязахме го като направихме един филм с РТВЦ-Благоевград. Той се казва “Чудеса и потайности на Рилския манастир” и е насочен към годишнината на “Атлас”.

Сигурно ще ви бъде трудно да направите сравнение, но все пак коя точка на света Ви направи най-силно впечатление и с какво?
О, от много неща съм бил впечатлен наистина, но разбира се има акценти, защото където и да отидеш е интересно. Пустинята, например, има свой чар, Антрактида има свой чар. Това са неща, които наистина оставят следа у тебе. В Антрактида, например, когато се озовеш, чел си, че никога не се стъмва, но съвсем друго е да го видиш. Ти не можеш да заспиш, ако не преметнеш едно одеало през главата си. Там е сумрак, никога не настъпва нощ. Страхотно впечатление ми направиха Хималаите – два пъти съм се качвал. Един наш журналист беше казал, че това е океанът на планините. Но любимото ми местенце на света, разбира се, това е България. Аз много обичам да пътувам, но където и да съм не мога да се оттърва от усещане за чуждост. Интересно е много, но не е моето. Аз не мога да живея другаде.

Кой е най-дългият период, през който не сте бил у дома? Какво Ви липсваше тогава?
Това беше през 1974 г. - най-дългото ми пътуване, продължи 7 месеца и бях сам. Прекосих Латинска Америка от Куба до Аржентина с една служебна „Нива“. И така се роди рубриката: „Един мъж, един автомобил, една камера“. След това автомобила отпадна остана един мъж и една камера. Някъде на третия месец имах усещането, че аз така живея, откак съм се родил. Всеки ден ставах, товарех колата, пътувах, снимах. Изминах към 80 000 км. Това е страшно много път. Не знаех колко е трудно.

Имате ли любима вещ, която вземате със себе си, когато тръгвате на дълъг път?
Имах някога, но полека-лека се отказах от тая привързаност към вещите. И от това ме отказаха в България. Като се връщах от чужбина, винаги носех някакъв дребен сувенир, много скъп за мен. Два пъти ме посещавах крадци и от спомените нищо не остана. Аз никога съм нямал ценности кой знае какви, но бяха наистина много приятни спомени. Човек не бива да се привързва към предметите, но към хората - да.

Полагате ли грижи за Вашия дом?
Аз си обичам къщурката, макар че тя е много малка. Тя наистина е много малка. Аз живея на миниатюрно пространство, но е много изящно, много удобно. Полагам грижи за него, макар че отнема много време, най-трудно ми е да чистя. Но иначе аз готвя добре и трябва да готвя, пътувайки...

Разкажете ни нещо за Вашето семейство?
Имам чудесна дъщеря и внук, с които много добре се разбирам. Всъщност това е моето семейство. Остава ми време да бъда с тях, макар и недостатъчно. Те обикновено се оплакват и ми казват - „Ти не разказваш вече“. Защото аз съм телеграфно кратък, казвам: О, да, мина много добре... и край! Първите години, когато тръгнах да пътувам, бях по-обстоятелствен, по-разточителен. Сега се задоволявам с най-необходимото. Сега съм вече донякъде професионално деформиран. Дъщеря ми също работи в телевизията, тя е редактор във фонотеката. А внукът ми е печатар, много добре се развива. Така, че гърбът ми е здрав. Това е много важно човек да знае, че има близки хора, на които да се опре. Винаги до мен е имало човек, който ме обича и който аз обича. Без това не може да се живее, макар че аз много разчитам на себе си. В книгата „Трима души в една лодка“ Джером развива философията: „На този свят не ви трябват много неща. Изхвърлете ги зад борда. Това, което е необходимо на човек в живота е нещичко за ядене, повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо. Няколко приятели, един от които да обичаш. И тогава лодката на вашия живот ще върви леко, даже и срещу течението“. Но истината е, че българинът вече не е обремен с много имущество и би трябвало лодката на живота му да върви леко, даже и срещу течението. 

Публикувано във Вестник за дома - брой 41 /11-17.10.2007/