I Не съм болезнено амбициозен в задачите, с които се занимавам
I Човек трябва да рискува и да не съжалява
I Зодия Риби съм и съм доста колеблив при вземане на решения

„Делови, работещ, съвременен млад мъж“. Зад тази визитка се крие името на журналиста Георги Любенов, който тази седмица е специален гост на „Вестник за дома“. Макар че целият си журналистически опит е трупал в държавните медии, сега главният редактор „Публицистика“ на TV 2 си дава сметка, че професионализъм има далеч извън тези медии. Феновете на предаването „Полет над нощта“ по БНТ и БНР приеха с разочарование новината, че любимият им водещ вече ги изоставя. Но за щастие след кратко прекъсване Георги Любенов отново се върна на екрана като водещ на седмичния обзор „Параграф БГ“, но вече в ефира на TV 2.

Спомняте ли си за първите трудности, с които се сблъскахте в професията?
Първото нещо, което си спомням, е едно неудобство, което трябваше да преодолея, когато застанах пред телевизионната камера. Нашата професия е твърде сходна с тази на артистите, например, на този тип публични изяви, за които човек се подготвя, за да излезе на сцената. Аз не бях свикнал с тази публичност, тъй като преди това радиото ми даваше анонимност. Когато започнах да правя предаването „24 квадрата“ беше 1998 година. То продължи три години. А на 1 март 2002 година започна предаването „Полет над нощта“. Не знам дали е ирония на съдбата, но на 1 март, само че 2008 година, точно 6 години по-късно, започна новото ми предаване по TV 2. Искам да припомня на вашата публика, че като радиоводещ винаги съм разчитал на сериозни теми, на дневните поводи, на актуалните предавания, т.е в изминалите 10 години от живота ми аз бях водещ на предаването „12+3“ по „Хоризонт“. Така че оттам имам тренинга да водя актуални теми. Тази ми роля, тя не е дошла от нищото, а просто е едно логично развитие на нещата. А що се отнася до телевизионните формати – да, различни са. Считам, обаче че предаването „Полет над нощта“ достигна и премина своя зенит. То не се е променило 6 години. Това не намирам, че е хубаво, защото трябва да се променя едно предаване и в случая тази промяна беше добре дошла.

Мечтали ли сте си да работите нещо друго, например свързано с тетър или кино?
Не мисля, че съм добър актьор, за да бъда театрал. Аз съм малко привърженик на този технократски постулат, че всеки трябва да си знае гьола – всеки трябва да си знае какво умее да прави. Аз смятам, че това е нещото, което умея да правя.

Бързо ли се адаптирахте към новата тв среда?
Ако трябва да бъда много откровен с вас, ще ви кажа, че не е чак толкова лесно. Държавната медия е една много специфична структура, в която има много специфични правила на действие и на работа. Частната и комерсиалната е нещо съвсем различно. Много е рано още за даване на отговор и доста е глупаво механичното сравняване по между им. Нелеп е един въпрос - „Къде е по-хубаво?“, защото зависи от много неща – къде се чувстваш по-добре, какво искаш да правиш, зависи медията какво ти позволява да правиш. Определено това е нещо ново, с което се сблъсквам. Целият ми професионален опит досега не е 3-4 години, а три пъти по толкова. Целият ми опит е трупан в държавните медии. Но сега вече виждам, че професионализъм има далеч извън тези медии. И това е нормално, разбира се, няма нищо обидно. Днешните медии се развиват изключително динамично – програми много, телевизии много, предавания много, водещи много, така че в днешно време пазарът е толкова наситен.

Вие сте едно от емблематичните имена за БНР и БНТ. Какво ви спираше през всичките тези години да не потърсите реализация в частния сектор?
Има една популярна реплика, която днес много се иронизира – това е репликата „Когато му дойде времето“. Наистина досега смятах, че не ми беше дошло времето за такова решение, въпреки че съм получавал и други предложения. Ако не бях получавал предложения, значи това щеше да е доста по-тревожно, значи нещо не ме бива като водещ, та ме търпят само в една медия. Спираха ме на пръв поглед дребни причини, но те са изграждали тази позиция, която ме е карала да приема или да отхвърля даденото предложение. Канили са ме и от друго радио, и от други телевизии, просто съм считал, че не му е времето, че не съм бил готов, за да направя такава крачка. Може би и чисто личностно, аз имам един проблем с вземането на решения, тъй като съм зодия Риби, а както е известно Рибите не вземат много лесно решения или ги взземат под чуждо влияние. Истината е, че аз съм много колеблив, когато трябва да взема решение. Та и това също ме е спирало. Слава Богу, вече съм на възраст, на която сам вземам решения. Човек трябва да умее да рискува, да не умее да съжалява и човек не бива и не може да живее само обърнат към миналото си – т.е. аз през цялото време да се успокоявам и да казвам как съм работил на времето. Всичко това е минало, човек живее в настоящето с други перспективи. Така че отговорът е - да, доволен съм от TV 2.

Как провокирате обществения дебат в „Параграф BG“?
Разчитам на моите гости да го провокират. Това са доста известни и влиятелни журналисти - обикновено шефове, главни редактори, но не само, на водещите вестници у нас. Така че разчитам тъкмо на тази колегия да провокира този дебат. Моята роля е много проста – да обобщя актуалните теми от седмицата, да насоча вниманието към тях, буквално да бъда модераторът, медиаторът между нашата публика, зрителите, които се обаждат на живо, и нашите гости в студиото. Не случайно избрахме този формат. Предпочитаме наши гости да бъдат именно журналистите, а не политиците, защото имеенно политиците генерират голяма част от новините, с които започват емисиите новини вечер. Така че ние искаме в края на седмицата не пак да гледаме същите тези политици, а журналистите да коментират, да разкрият, анализират цялата мрежа от събитията.

Към каква аудитория е насочен „Параграф БГ“?
Аудиторията бихме искали да бъде тази на TV 2. Нашата телевизия се гордее с това, че за изключително краткия си старт, буквално за няколко месеца, т.е. телевизия, която е започнала от нулата, постигна успех. Ние се гордеем с това че набрахме скорост, при това в определни часове сме на трето място по гледаемост в България. Ние се гордеем, че не само сме стартирали с добра аудитория и че на места сме третата по гледаемост телевизия, a проучванията показват, че над 70% от нашата аудитория е съставена от млада делова публика – активно работещи хора, най-динамичната част от обществото.

Вманиачавате ли се на някаква тема?
Може да се каже, че съм музикален маниак, но не професионален, разбира се. Покрай работата ми дълги години в електронна медия, буквално мога да кажа, че през мен е минала страшно много музика и смея да кажа, че имам добра ориентация в стилове, песни, музиканти..., т.е. имам една добра музикална обща култура, добра музикална ориентация сред многообразието от музика.

Разкажете ни нещо за вашето семейство?
Опитвам се да намирам време за максимално полезна и приятна почивка. Сигурно ще бъда много скучен като всички други, които казват, че не могат да намерят време да излезнат от София, или да се видят с приятелите си. Така че за съжаление трудно намирам такова време. Честно казано не ми се случва често. Най-неприятното в моя приятелски кръг е, че всички ние, които се виждаме, сме свързани с медиите, затворени сме в един кръг, така че темите пак стигат до медиите – пак до радио, пак до телевизия... Така че доста скучна медийна компания сме.

Какви качества трябва да притежава жената до вас?
Когато човек е в тийнеджърската възраст, той може да отговори, че жената трябва непременно да бъде блондинка или брюнетка, но разбира се, мисля, че няма един образ, няма калъп, по който жената да бъде излята.

Как разбирате, че сте избрали истинската жена? Подлагате ли я на изпитание?
А, това вече е въпрос на късмет. Мисля, че нито мъжът трябва да подлага жената на изпитание, нито обратното, защото това е част от недоверието и може би по-различно разбиране за съвместното съжителство. Всеки един в двойката и мъжът, и жената са индивидуалност, те са една наистина голяма неповторимост. Ако връзката им е на първо място емоционална, т.е. започва с емоция, флирт, с влюбване, със свалка, със секс... ако тя започва така въпросът е с какво ще завърши и какво ще остане след нея. Връзката започва по един начин и обикновено завършва по друг. Ние не живеем в страната на приказките и розовите сънища, когато човек цял живот изпитва едни и същи увлечения и емоции. Аз мисля, че не е така, колкото и да звучи сурово.

Домошар ли сте?
Да, обичам дома. Напоследък все повече го обичам, макар че пак е прекалено тривиално - събота и неделя е времето за излизане, това е съвсем нормално, човек след работната седмица трябва и да разпуска. Но пък в делничен ден, през седмицата съм си във вкъщи, зает с обичайните задължения след работа. Разпускане, пак малко радио, пак малко телевизия, хубаво четиво, когато има нужда.

Как бихте се описали на човек, който никога не е чувал за вас? Като един делови, работещ, съвременен млад мъж.

Животът е на приливи и отливи. Имали ли сте момент, в който да чувствате, че славата ви е отминала?
Слава Богу, не. Не смятам, че творческият потенциал, който се изчерпва или не се изчерпва, е свързан със славата. Т.е. човек може да се занимава творчески с нещо, да прави, каквото иска и не е обязателно срещу това да стои показността му. Аз не съм болезнено амбициозен в задачите, с които се занимавам и това го казвам доста откровено. Емоционалното удоволствие от добре свършената работа е достатъчно, за да бъде над себелюбието на човека, когато се показва по телевизията или го дават по екрана.

Публикувано във Вестник за дома /брой 19 - 2008/